литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Дребни работи

Задните дворове и просторите с гащи.
Ризи и дънки наметнати по парапетите.
Първата цигара сутрин и последният трамвай вечер.
Всичко достига като ехо приглушено.
Думите. Децата. Прането.
На завет.
Ела да пием кафето в девет…
Къде е Митето...
Крясъците.
Плачовете.
Задните дворове си приличат навсякъде.
Като сърцевината на ябълка.
Леко загнило. И вкусно.

* * *

Шапката с камък.
Уличните музиканти подпрени
на стената.
Допушват фаса с азиатско блаженство.
Един по един.
От ръка на ръка.
Последният взима шапката
и предава камъка нататък..

Квартали

Виетнамският лечител
от Надежда –
толкова пъргави пръсти –
лекувал всичко,
казват съседите.
Жена му – българката –
с кой акъл –
да се хване с друг виетнамец
от Илиенци –
без дарби.