Ивайло Иванов, Моите петъци с Александър Геров Дата: понеделник, май 17 @ 16:41:05 EEST Тема: ПРАШИНКИ Кратки бартери и апострофи Мен никога не ще ме разберат, тъй като сам не мога туй да сторя. – Теб надали ще те и прочетат! На Дерида приглася днеска хорът!... Тъй както организмът си прочиства със пъпчици и циреи кръвта, така дойде и свободата чиста, но бързо ѝ изсмукахме кръвта! И ще се спъна уморен пред колелата на трамвая! - Мигът до този светъл ден седемдесет години трая! Излязъл из недрата на вулканите, върви един грамаден Сив палач. Не се съмнявам, че ще го поканите у вас! Язък за детския ми плач! 1942 Че два милиарда някакви картофи днес населяват бедната земя! Бе, тя и по числото философи, разпределeни на глава картофи не вярвам да се чувствува сама!... И някой ден, когато в равнините железни трактори под строй минават!... Равините, гнездящи в „равните”, друго да пишеш няма да ти дават!... И сега не ме блазнят вече твоите устни, не е твоето тяло плод, със сладост налят!.. Твойте устни, на допир, са малко безвкусни, а плътта ти, за жалост, не е Раят в Багдат!... Девойката с зеници сини самозапали се в Сайгон! Младеж закупи след години горелият комбенизон!... Човешки факли, вие грейте дорде сърцата бавно спрат! Ала след тоя миг недейте, че пак ще ви употребят! Ах, времето се свива и разтяга! Разбрах това, разбрах!... Като акордеона то се сляга, а след това отново се разтяга и връз бюфета бърше се от прах! Нима ще трае тази гавра до края на светът?... Пред вашта гавра със Че Гавра, тук някои гаври се търпят! Разбира конят малко немски и го поглежда изтерзан. При тези думи той се стреска: Волтер. „Кандит”. Шатобриан! - Разбира конят малко немски! - Бе, как ще разбира, бе?... Ти чуваш ли се кво приказваш?!... Разбира той! Кучешки!           /думи на баба ми/ – Разбира конят малко немски! – Е, може! Но е твърде малко вероятно!           /втори думи на баба ми/ Единосъща, цялата материя във тоя миг се беше осъзнала. Единосъща, цялата мизерия във твоя тик се беше осъзнала!... Не можех да използвам разума като антена, на всяка жива твар да се превръщам! Е, тя това го можеше Албена! (Затуй от Диспансера се не връща!...) Нас мисълта едничка ни разделя от животинския и тревен свят! Но свърза ни с Алфонсо Виланеля, с Кашчей Безсмъртни и Света Неделя. Гушни сред дълбоката постеля – „опасност има винаги от тях”!... Тъй станах аз човек без стойност! Една торба от жива плът! Не бой се! Имай себе-стройност! Другарите, по себестойност, и тъй ще те препродадат!... – Иди там на ливадата и като кон паси!... Но собственик на стадото е Соломон Паси?! Аз видях абсолютното нищо! Бе по страшно от смърт в скотобойна!... Бе брутално, безпринципно, хищно, беше то – Коалиция тройна!... Аз си мисля за човека, който нищо, нищо няма! Мислих, мислих и полека рекох: „Да е... твойта мама!” Какви прекрасни хора! – Нормални като Яворов и Лора! Това е един гениален народ: Сам избра на Борисов мисловния свод! ЧУДЕН СВЯТ Роман в апострофи Не могат те да обобщават, да пишат, нито да четат. Но „релевантно” се надяват и те във БАН да се вредят!... /Те гледат, слушат осезават, и се на Слънцето пекат!/ За всички тях светът е чуден, със дъжд и бури, с ясен свод!... – Не е пропаднал и погубен в интерпретаторски подход! За всички тях светът сияе във свобода и красота!... – На битието в двата края не слага пранги мисълта! И те умират, но не знаят какво е туй смъртта! – Те няма как и да я знаят! В ума се осъзнава тя! И те умират! Но не знаят какво е туй смъртта?... – Е, чак пък толкоз! До ще краят на всяко девство пред света!... ЩЕ СЕ ПОМЪЧИМ ДА ЖИВЕЕМ Ти цялата трепериш и се свиваш!... Ти се боиш от тази смърт наоколо! – Когато след любовна нощ заспиваш, а от екрана грей – Ирина Бокова!... Недей плачи! Не страдай! Ще живеем!... Ще бъдем всичко туй, което виждаме: Трибуната. Надеждите зад нея!... На митингите първото прииждане!... Ах, пролетта! Забрави ли как вишните във бели дрехи се разхождаха в градината? На роклите подплата им! „Виж ни ти!” Бедрата, шумолящи сред коприна!... Сега вземи ни, леден вятър, шибай последните листа и мисълта! Нощта шуми! „Градината” умира!... Докосват се безкръвните листца!... И ужасът, че всичко е забрава, че всичко е – „измама” и „лъжа”, като нощта, полека избледнява на прехода в сломената душа! ЧИСТОСЪРДЕЧЕН НОЩЕН ГЛАС Небето, със звезди поръбено, с безкрайната си пустота, като ходило бе подъбено и ме премазваше с пета!.. Морето, гладно и сърдито, ревеше с хиляди вълни – като дете недоубито ехтеше в свойте пелени!... А от крайморската градина повяваше смразяващ студ!.. Подобно гарван сред пустиня, крещеше той: „Абсурд! Абсурд!”... Във този грозен миг под кестена аз два любовника видях. Чух глас! И после се разнесе чистосърдечен мъжки смях!... С ръка сърцето си притиснах и бързо хукнах във нощта към своя дом, към свойте близки, към всекидневните неща. И вече нищо аз не исках!... Не беше ме от нищо смях!... Боях се, че у своите близки следа ще видя и от тях!... КАТО В КАРТИНА ОТ ИЛИЯ СМЕШКОВ Аз си имам всевъзможни тайни! Правя комбинации безброй! – Влезна ли във Пловдив, всички „майни” плащат ми десятъка без бой! А пък тези хора са различни! Те седят на пейката до мен!... – Той е прост огняр във цех фабричен, тя – хуманитар-интелигент! Те не са ни близки, ни любими!... Чувства се – съпруга и съпруг! Но една велика тайна имат: Мутрите от тях пари не взимат, нито ги заплашват със юмрук!... Като нарисувани от Бешков те седят под слънчевия прах!... Ах, защо ли в разказа Андрешков място не намерим и за тях?... ВСЕКИДНЕВИЕ По осем часа сън и осем работа, и осем разпилени часове!... Така минава на живота славата, край пустите, самотни брегове. А има хора, улици, трамваи!... Градинка малка в центъра цъфти!... Но никой я не вижда, и не знае, че там живот действителен кипи: …Един кондуктор с ватмана се спречква и настоява да се разбере, че пътя там, зад втората пресечка, се сляга и пропада във дере!... Чистачка към лехите се отправя и мисли, със вълнение в гърди, дали кондома, в листите забравен, все още продължава да смърди? Навред живеят хора! А не можем към щастието да намерим брод!... За своите „малки грижи” се тревожим и чужд ни е Безкрайният живот!... Откъсна се от чашките капута!... Кондуктора с трамвая отлетя!... Чистачката – измита, преобута – най после наслади се на смъртта! ОПИТ ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ Да се умре не е тъй лесно!... По свой закон смъртта цари! Аз се напих. Крещеше бесно сърцето в мен: „Умри! Умри!...” Помислих си, че ще се пръсне! Ала не бе смъртта това!... Аз просто се събудих късно, с „метафизични сетива”!... ГОЛЯМАТА ТЕЖИНА От дълбокия Космос, дето вей тишина, като шепот се носи мирисът на жена. И звучи този „шепот” през нощта, през деня. Ти се вслушваш нелепо в мириса на жена!... Нашта Земя – прашинка, жадна и в светлина, – има ханша на Минка, с профила на жена. Чуй, сърцето ти бие!... Усмихни се в съня!... Скоро ще те покрие – торф и пръст от жена! БАЛАДА ЗА ЧОВЕШКОТО ЛЮБОПИСТВО „Човекът стъпи на Луната! Привет, човек, привет, човек! Очаква днес от теб земята”… – Два килограма прах в торбата и малко пепел – във пакет! Недей го праща на жената!... Задръж си лунния колет! Ще иска сливи от селата да замени за тая смет!.... Прати ми азбест от скалата!... /И скална слюда – за късмет!/ Кога, възвил покрай Луната, със грохот проглушиш децата, към Марс отпрашил на гурбет!... ПРОМИСЪЛ ЗА МЕНЕ И ВСЕЛЕНАТА И пак се взирам в пролетно цвете, и мисля за живота и смъртта!... Човека, о, човека съсипете!... Бухнете го, блъснете го, разпръснете в треви и клони, птици и листа!... Човеко! Ти за вечност си повикан! Добър и лош, и праведен бъди!... Ако не ти го ближният „натика”, не може друго да те победи!... ПРОЛЕТНА НОЩ – `41 Кой чука неспокойно по стъклата?... – Аз чукам! – рече Финдли. Навън дими и диша влажен вятър!... – Да диша! – рече Финдли. Ослушвам се: В деретата надоле!... – Дерета? – ужаси се Финдли. О, туй е дълго чаканата пролет!... – С Незвал и Жданов! – отбеляза Финдли. Аз скачам и разбивам с гръм стъклата!... – А тъй! Гръмни ги!... – насърчи ме Финдли. И в стаята нахлува топъл вятър!... – Добре! Да хлуе! – се зарадва Финдли. Аз се задъхвам в черната й грива!... – ОК, дъхни й! – захортува Финдли. И като младо вино ме опива!... – Дъха на нива? – пророкува Финдли. В недрата на земята лава дреме!... – Ми, като дреме? – примири се Финдли. И всичко се върти в любовен шемет!... – Не мисля да го спирам! – рече Финдли. О, тази нощ! О, тази страст безумна!... – О, нощ безумна!... – гръд отвори Финдли Аз знам, че утре радостно ще лумне!... – Тя вече лумна! – промърмори Финдли! Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani http://grosnipelikani.net Няколко здрави парчета посред happy end-а URL на публикацията е: http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=603