Емилиян Иванов, Из „Стихове за философи”
Дата: вторник, май 18 @ 14:08:20 EEST
Тема:
КАНТОР
„Никой не може да ни изгони от Рая
който Кантор създаде за нас…”
Д. Хилберт
Празно, Канторе, е множеството от фантазми,
изтляващи на неформалното в тавана;
и вещите, и думите са празни,
от твоята система вън, необладани.
И всички имена са затлъстели, мазни;
понятията се превръщат в рани –
на безсмислието – в струпеи, миазми,
щом няма клас да ги захрани…
… Няма пак, обаче, Рая да изгубим –
със теб ще мислим винаги безкрая;
няма като мъртви листи,
изтръгнати със груби длани
и като паяжини – тъкани сребристи,
да чезнем в нищото, което мами…
ХЕГЕЛ
В чертите на Духа
едно лице се най-дълбоко взира –
самото Битие от тях извира,
тъждествено с на Нищото смеха,
към квантума на моето сърце
протяга длани, в история безкрайна
ме увлича; и в тайната велика
аз като перце политам.
И тъй, на Абсолюта тъждеството,
е абсолютно тъждество, защото
всяка част от него бива цялост
целокупна, и няма в него хаос;
многообразното стои единно,
по основание, искрящо като вино.
ЛАЙБНИЦ
Нейде е дадена проста монада,
безкрайно число, без степен и корен;
хармония вечна, която не страда.
Има нейде лик неръкотворен
и Дух всеизпълващ, що не отпада –
на безкрайната, с възможни светове, каскада –
един предел финален – погледни нагоре –
към своето сърце с разумен порив.
Има в душата ми вечна отрада –
Битието самó е нейна награда,
с нея сърцето решава всички апории;
тя поселява безкрайните двори
на разума – чиста наслада;
вечна, единствена, сладостна горест…
ПАСКАЛ
Каляската към бездната препуска –
остава недоказана една финална лема;
и все пак, нека да противното допусна –
ще бъде в Господа една душа спасена –
ще се възправи пред земята пуста
една кристална математика стаена,
една печална физика, сподавена и грустна;
горка механика, нежна акустика,
в пламнало гърло родени…
…Когато стръкче мислеща тръстика
се пречупва, аз формула, навеки разрешена,
виждам, докосвам я и виквам
със страстните теологумени,
които във сърцето ми поникват.
КАНТ
Песенно име, напевна проблема;
в безкрайни градини, вечно зелени –
на Чистия разум – твоите теми,
цъфтят и ухаят – в концепта за време,
в конструкта за наглед…; лишени
от връзка със конкретното, във мене
запяват категории – на твоята система,
понятията крайни – в стройна епистема…
И вижда ми сърцето
самотен старец, чадъра стиснал леко,
с добрия Лампе, дето
навсякъде го следва,
назад със крачка-две, полека;
към вечен мир – навеки.
ФИХТЕ
Йохан Готлиб, Йохан Готлиб;
името ти, моето сърце затопля;
И потичат ледове от него – нови, снежни –
пролетни води; във ромона им чувам вопли –
въздишки радостни, по твоето учение –
за човешкото предназначение;
за всяко приключение на моя дух –
за всеки пунктум в твойта философия –
наострям слух, не позволявам
слабото ми зрение, до пропусне и ноема –
твойта метафизика, сърцето мое поселява,
та аз я цяла там поемам –
то живее с нейната система –
нажежено до червено – юмрук железен представлява.
ДЖ. СТ. МИЛ
Отново вглеждам се във твоите методи
индуктивни – те ума ми водят
във емпиричен констатив –
пластична, жива, разликата очертава
златното течение, в което плава,
съкровена, чиста, санкция на негатива,
която сходствата явяват
пак във утвърдителната перспектива.
Мила ми е, Стюарт Мил,
системата красива, която си доказал;
трепти сърцето ми при тази
сила срещу идолите, дето си открил…
И тъй, не спирай върху опита да бдиш
и логиката нека вечни дни за теб брои.
ДЕКАРТ
Твойто „cogito” е твое Битие;
навън от него – морето на това, което пък не е.
Твоят метод е пътека през това море –
тя води към твърдта, полека,
на познание системно, всеки,
който във самото Мислене прозре.
Твоята мисъл за Бог е вродена
и тъй, душата ти със Него е сродена.
Твойто „cogito” е твое Битие;
щом е чисто, то принася
пред жертвеника на сърцето светове
и моят клисав ум заквасва
с едеи, формули, ноеми –
да се роди за теб една поема.
ЯСПЕРС
… По- самотен съм от стъклено пиано;
от натръпнало сопрано,
от нервна корда, наранена
по-разтроен; от сянка, по-уплашен,
дълбоко скрита в тъмата.
Фалцетите на глухите ми тропи
и гласа на кукувица –
със трели и синкопи –
по- печални да скандира – учат…
За Обхватното – без твойте думи;
без твойто вдъхновение –
за Болестта ми – пълна сума;
без твойте мисли светли,
Ясперс, само – от Бога чувам, утешителните струни…
Кантор; Хегел; Лайбниц; Паскал; Кант; Фихте; Дж. Ст. Мил; Декарт; Ясперс
|
|
|