Томас Лер, Септември. Фата моргана.
Дата: сряда, септември 01 @ 15:02:56 EEST
Тема: Септември




Муна


Нашата история
виси във въздуха в нощта
сестро понеже ти не я завършваш нейната копринената нишка държи нашия живот невидимо в тъмнината кой я разрязва
не е нужно да се е знаело
все ми е било чудно защо на царя не му пречи че Динаразад се намира всяка вечер под леглото му и аз се питах също какво легло ще е било че да може тя да лежи под него измислям си го отгоре като малък палат от копринени възглавници фламингови пера диплещ се пурпур розови листа и езици и отдолу праха костите паяжините нямам представа как правят покоите на царете
в островното царство между Индия и Китай
в Далечния Изток в който имало още по-екзотични приказки отколкото тук в Багдад никъде не се фантазира по-добре отколкото под величавото легло на дядо ми (не го познавах починал е година преди раждането ми и е бил един вид радио и телевизионен цар) в неговата къща във Вазирия където играех на криеница със Сами за да го откривам толкова често под онова легло в което спеше баба ми сама вече повече от хиляда нощи
онзи ден преди три седмици в който аз
седемнайсе годишна
ей така за удоволствие повторих още веднъж играта на криеница (сама) това себе-погребване посред бял ден скорпион в пустинния пясък докато отвън във вътрешния двор от часове сватбарите по масите пият танцуват аз лягам още веднъж под ухаещото на розова вода лавандулови букетчета плесен и изсушени портокалови кори легло но удоволствието което си доставих беше бягството
преди бягството обаче все пак беше това че аз повече не можех да понеса студено капещият поглед (храчка върху лед на кубчета) на майора този уж приятел на усмихващия се на всичко годеник на моята сестра
тихо си лежах под ръждата на ламелите в гроба на овдовелите жени искаше ми се Сами да е до мен отново като десет дванайсе годишен доволен без страх готов на всичко тогава тайно щяхме да наръсим на майора сол в аррака или дори щяхме да плюем в облака който пие той чашата просветна във вътрешния двор за една секунда така искрящо бяло като обшитата с перли рокля на сестра ми гълъбче ми каза той като на дете и докосна привидно по невнимание с лакът гърдите ми гълъбче и аз видях пред мен кюрдското момче в края на парка Саадун, което изскубва перата на един прегазен от автомобил гълъб от мен като че кръвта изтича
от зърната на гърдите ми
които сега предпазвам с разтворени длани докато ръждата под големия матрак се огъва сестро почти ме удря в лицето и теб той нарича гълъбче Ясмин този глас тъкмо когато исках да се измъкна изпод леглото трябва сега да те имам днес тук като невеста може би е за последен път повярвай ах какво Касим нищо няма да забележи ще пия с него докато повече не може да си разкопчава панталона да не говорим полегни гълъбче
и като теб аз трябва да разтворя крака да обърна коленете навън да извърна глава като че друсащите се ламели (сиви прашни твърди) искаха да ми целунат носа и да ми счупят зъбите
вие
чудовището
опасано с шпангоути от пера
царят смърт в теб неговата мачта виждала съм го само като камък оникс на един бог в една витрина и като изпускащата лапавица висулка на моя брат преди да ходи на училище той те превзема (отвътре) какво знае вече той за съкровищата ти сестро що за стенеща камила сте станали в една пустинна нощ камила с две насрещно разположени гърбици
гълъби
в нощта бяло черно черно бяло
нощ прикована с пъшкащо дърво не чупи костите на лицето ми ребрата ми под зъзнеща кожа под напъна ръждата на динозавърския гръден кош в който беснеете вие ребро до ребро чувствам сърцето ви сърцето на някакъв червен ифрит би могло да е кил на кораб това което отплава над мен целият корпус на един кораб надвит от ръждата на ламелите фугиран наново уголемен високо във въздуха сестро
вашето легло е
платноходният кораб на твоята предателска любов
в едно шумолящо небе зад моите затворени клепачи виждам безкрайно надалеч като че гемията ви е излязла от някое пристанище сред пустинята направо в небето пясък сухи зърна се сипят по бузата ми що за фигури само се движат в опънатите платна под твърди реи мощно ви подема вятърът нагоре или ви издига жаждата на царя който се къпе в зелено масло какво сънувам аз то не е
нищо то е
само майорът който в моята сестра
гори
как издържа тя (или да се ожени за погрешния или да се оставя да бъде използвана или да живее между две лъжи) пръскай навън казва тя внезапно така студено като че се намира в лабораторията си до някой лаборант с дестилационна колба в ръка докато
касапинът на гълъби
заораваше седмото небе
под мен
която съм си под вашия кил като светлата сянка на вашата котва
са шест небеса и седем земи на гърба на бика който е поставил копита върху рибата в последната вода на черното море което почива върху тъмнината забрави
всичко забрави всичко
аз
трябваше сега да надигна гласа си и да кажа: Разкажи ми някоя история сестро
но ти
си в друга страна








Сабрина


В едно светло утро на закуска в къщата на Лонг Айланд
с изглед към една ивица пясък една ивица море една тясна линия небе знамето лято в бялата лакирана рамка на един кухненски прозорец едно вече почти напускащо лято е едно все-още-лято почти безоблачно с обещанието за поносима горещина през този ден кожата костите още ожарени от спомен за миризмата на мляко против слънце и трева зрънца пясък в ухото под ноктите на пръстите между пръстите на краката
но да не чакаме с първата история на първия ден докато ти долу политаш към нас с гръб към земята под кила на небесния кораб
майка ми Аманда
(две седмици от тогава) беше слязла бързо от спортната си кола и не беше или не беше достатъчно вдигнала ръчната спирачка тъй че тя празна и безшумна като автомобил играчка се плъзна назад по нагорнището помежду едно каращо колело момче и една жълта кола за доставки през съвсем тихата улица точно между колоните на входа на намиращата се отсреща къща и там също и вътре в гаража като перфектно паркираща обаче твърде бързо върху тезгяха целият във бутилки кутии с лак туби с киселини и разтворители и споменът за онзи ден се превръща в един оглушителен за ушите гръм (задната стена на гаража може би и страничната вълновата повърхност на покрива като пръскащо езерце) в един нажежен свит юмрук
аз те посещавам през
една кула от огън сестро
така леко както само една
мисъл
така както една светла бяла светлина лазер-
феята от равномерно танцуващи атоми може да бърза през средата
на една експлозия на едно огнено разгонване на една кипяща планета
нашият летящ кораб се превръщано
в бяла пепел високо във въздуха тихо опъвайки платна по-предпазливо от всичко друго на света разпада се така бързо като една идея една история единствения живот
сестро много неща си ги представяме погрешно само защото сме чували твърде малко истории под леглото през матрака виждаш ли може би само себе си от другата страна в
бялата ми кожа
като твоят собствен сън за смъртоносния цар трябва да знаем всички истории голямото хоро на земята тогава ти също така виждаш и тъмно русото момче което излиза бежешком от къщата чийто гараж избухна в пламъци като през булото
на един сън то е до смърт
изплашено то мисли вероятно започнала е война
горящо масло един огнен ангел който с още една експлозия вдига във въздуха стъкления фронт на зимната градина един пратеник който винаги намира целта но отново може да бъде прогонен понеже всички помагат с все съседите и притичалият любовник на майка ми родителите на момчето пожарната най-после която тук още веднъж получава лесен урок
никой не е
контузен седиш си един до друг до раираните в жълто рицари на D.F.N.Y. майката на Ерик до моята майка две абсолютно различни жени с почти еднакви прически (те двете ходят на най-добрия дамски фризьор в най-близкия по-голям град и си хвърлят при цялото вълнение отново и отново по един огледален тягостен поглед) поддържаната закръглена домакиня от късно следобедния сериал уплашена и розово червена бореща се за самообладание срещу Аманда от вечерната програма от живота на зрителя когато се показват студени красиви мениджърки но тя е все пак мъничко разпусната в сравнение с обичайното за нея и странно ведра
ведростта е пратеникът на болката
казва Емили
в главата ми в гърдите ми
така леко и просто и тя се извърта спокойно и изчезва в нейната стая без да затвори вратата
(плюя кръв ти си ранена!)
направо освободена ми се струва Аманда може би понеже най-после нещо не ? е провървяло ако и да беше само за мен понеже аз помислям ненадейно че аз бих искала да науча това от нея така елегантно така човешки просто да признаеш някой неуспех по белите летни панталони и маковата на цвят тениска в която става видно че нейните напръскани на точки от лунички и бенки предмишници вече нямат тонуса от преди тъй отпуснати обезоръжени тъй все едно в следващия момент тя би могла да представи и любезния подчинен мъж с оредяла коса и подчертано спортно-елегантното облекло този като че от само себе си изнамерен типичен Линг-Айланд-сценарист като
позволете моят любовник Лесли
обезоръжавайки извинявайки се понеже прилича на втория ? съпруг но всъщност изглежда по не добре от него
но нейните отношения и маневри не ми пречат днес толкова много миризмата на пожар и пепел от злополуката прави така че всичко да се явява едновременно грешно и правилно човек просто вече не знае кое е вярно и се обляга уморено но и странно възбудено в синия димен въздух тъй че човек лесно може да се окаже на някое чуждо рамо
представи си
ще ми каже Ерик след няколко напълно невероятни дни че тя просто има нужда само от приятел някой с когото може да говори когато баща ти не е тук и може би всичко това е само една
проекция
и той ухилвайки се ще вдигне показалец значи освободи се ти самата и ела в Л.А.
Затвори вратата отвън вместо да я оставяш полуотворена като отхвърляне като привличане като съгласие за твоето объркано обкръжение но сега
ние говорим да пръв път помежду си след като преди само крадешком сме се наблюдавали и объркано сме се поздравявали
славеят
лети към розата сестро
той има така дружелюбно небрежно подстригани коси ушите му стоят прекалено настрани тъй че не минава за твърде хубав не твърде зализан той има неравно дълги нокти (в дясно по-дълги свири на китара Уотсън) няма косми в деколтето на светлосинята си риза с къс ръкав
колата на пожарната стои спокойно пред нашата къща застрахователното дружество ще уреди всичко щял да може да си купи ново казва майка ми и лявото рамо на Ерик ме докосва фактически когато накрая ние разглеждаме още веднъж безумно изкривения блестящ под саждите скелет на неговото колело би могла да си представиш
да бъдеш едно същество от пепел и овъглени остатъци едно почти не държащо се в едно тяло което умира в момента в който някое живо същество стъпва върху него което съществува три секунди или пък три хиляди години
как се казваш всъщност
пита Ерик меко

Поздрав

Моето булото, любими, е косата моя.
          Развей я и виж.
Моите устни ти шепнат.
          Докосни ги и побегни!








Мартин


Щастливите трябва да са умни и пет пъти на ден (както се моли един добър мюсюлманин) да усещат че животът им сполучва като
детска игра
така те биха имали все още няколко добри часа
преди прокудата аз вдишвам спокойно и отивам в кухнята и сварявам кафе с една германска машина която купих съвсем наскоро така по рефлекс в мол Ипсуич като вероятно добро качество както биха направили и повечето американци признавам си (срещу противенето на едно непредставимо близко бъдеще) че се радвам отново да имам къщата за себе си защото въпреки че знам още твърде малко за Мохамед и Мариане съм намерил
Сулейка
отдавна вече и съм сразен от нея и се удивлявам и съм благодарен за бурята която тя (дори след три години все още съвсем лесно) разразява в мен за внезапните пристъпи на спокойно небрежно отместваща на страни няколко книги или стол повдигаща някоя престилка полата един загорял от слънцето мек крак гостоприемност в кухнята или на тясната стълба (там спъвайки се и като наполовина все още оковани затворници накуцващо избягвайки от затвора на нашата колежнопрофесорска сериозност към обърканата ергенска арогантност на моята спалня)
сега съм още
и вече
съвсем сам аз се ядосвам (за ужасния последен път) на Сабрина заради една изплъзнала се книга заставам (вече успокоен) в нейната стая някогашната нейна момичешка стая откакто следва в Кеймбридж тя беше тук съвсем рядко всичко изглежда непроменено като консервирано в своеобразно преходно състояние между хаотично-приказния момичешки свят (ранни поетически албуми и стари Дисни-комикси верни плюшени животни плакатът на една женска рок-звезда) и едва на втория поглед понятния в определена степен таен ред на една млада жена (хронологически подредени списания National Geographic учебници Songbooks романи антологии с лирика PC-Manuals и CD-колода) има го обаче и сега почти празното място на полицата за книги под което тя по мое иронично предложение преди няколко години беше залепила един ръкописен етикет
Свито от татко
тук намирам и изданието ми на Хафис единственото, което полууспешно опитва да пренесе арабската метрика на немски и тук аз
омеквам
като че отблъснат с момичешка ръка (тази на млада пълнолетна) от вече запечатаната вече неприкосновената зона и се отвръщам с усмивка дъщеря която ти отмъква книги е фигура от приказката каквато преди не си и могъл да сънуваш ще отложа закуската почти безоблачната сутрин
на последния ден
е осем часът е аз завързвам обувките си за бягане и нагнездвам рамките на спортните си очила между ушните миди и късо подстриганата коса на слепоочията (сребърно прошарена като на язовски татко каза тя) и излизам на дървената веранда с изглед към една голяма тревна площ на North Pleasant Street предусещането за есен вече лежи на устните мисля с предварителна радост и една определена благоговейна безпомощност или страхопочитание за петия сезон от годината който ще покрие хълмовете наоколо града с огнена завивка шума (кръвта на Голямата мечка както се нарича в индианските легенди) със завихряния от медени ярки портокалови виолетови светлокафяви кестеняви в цвят умбра
листа
които се носят по сините огледални линии на улиците които обгръщат като шумолящо огнено море белите дървени къщи придават им един почти възвишен гланц като че лакираните им дъски са мрамор като че розовите камъни и сладкарският гипс по общинските сгради са просъществували в продължение на хилядолетия често след това сядам в колата и излизам извън града към Metacomet Trail или пък до Holyoke Park ходя много и най-дългите ми и най-самотни маршрути в този безсънно красив сезон който налага едно щастие с непонятно тихо отчаяние за мен представят от край време може би по необходимост просто само нещо такова като вроден недостатък на не всъщност на всяка идилия
като фините линии на пречупвания микропукнатините които сега се очертават в дълбокото Мураново стъкло на небето неподлежащи на забърсване неподлежащи на отстраняване освен със
забрава или това са
пукнатини в стъкленото тяло на моето око пукнатини от бъдещето понеже ти не можеш да понасяш колко ненакърнимо би могло понякога да ти се стори миналото докато търсех изданието на Хафис в стаята на Сабрина погледът ми падна за пръв път върху една кутия от обувки на чийто капак тя беше закрепила две пощенски картички една показваше черно-бяло една египетска певица с един вид парцал на главата трябва да беше снимка от петдесетте години докато другата цветна и актуална беше рекламна торбичка на един калифорнийски лозар под надслова Really Dry Red Wines се виждаше пустинен пейзаж, а на преден план до каменна маса един ориенталец в наметало на бедуин с късо подстригана бяла коса и черен мустак който гледа искрящо червена чаша вино един изразителен сериозен мъж на моя възраст приблизително и ми се видя неслучайно защото преди месеци Сабрина ми беше обяснила че съм се нуждаел от някого за да намеря пътя си към Ориента и беше имала пред вид един колега от Факултета за Изследвания за Близкия Изток към който най-сетне трябвало да се обърна с молба да ми окаже културна помощ струваше ми се че се нуждая само от един поглед (не от съдържанието на кутията) един съвет една библиография но сега ми е нужно много повече от колега а именно
Хафис
(от брат)
на дървен стол пред каменна маса чашата пълна с течния рубин кръвта от сърцето на ангела който някога ще ни отвори очите на края на съня живот трябва ми някой който ще ми помогне да разбера всичко едно


Отражение (1)


В чашата ми огледалият образ
     който не обяснява, как е възникнал
Орнамент от време, от светлина,
     велият пулс в моята ръка.

В моята къща скорпион
     който бялото жило СЕГА
забива дълбоко в своя собствен тил
     докато в съня самолетът го намери.

Върху един небесен лист от вино
     се носи тихо от Изток на Запад сънят.
Полетът, стоманата, нефтът, смъртта.
     Един пръст пише го на стената:
От кръвта става стъкло, от стъклото става пясък.








Тарик


Бяло петно по стъклото достатъчно е за
да стигнеш от другата страна фината огледална повърхност се разтваря и се събира
обратно
отново ведно като че бавно идва на себе си от танцуващите парчета във вътрешността на
насрещния поглед тъкмо в този белокос черномустакат тип (really dry) чиито клепачи се повдигат който гледа към мирния разтворен облят от абаносово черни вълни пейзаж в който той все ще е у дома напълно безразлично къде се намира той
лицето на Фарида
изчезва още веднъж зад едно (дяволски субективно було)
в пет часа сутринта се отпускам още веднъж в по-мътният, по-тихият скрит живот поглеждам към огледалната повърхност като към вода като към забулен студено трескав въздух в който лицата се превръщат в писии в други плоски риби
Хафис
смяташе че бил птица
от рая и тялото му било прах който му отнемал изгледът към онази градина Ридван на златното дърво на ювелирния клон на който седи той
след това тялото на моето тяло е риба в преизподнята на преизподните а именно водата всичко това предопределено преди десет хиляди години още и все още пусни ме приятелю и аз пляскам цапкайки в една от двете големи артерии на тази земя чиито граници са изнамерили англичаните (дядото на жена ми живееше в Басра и го питаха как било покоряването от англичаните но той не беше видял никакви англичани само английски знамена и кораби и униформи които са си били присвоили индийците) при които все вали и чиято страна бива мита отвсякъде от море поради което те не схващат истински колко приятно е когато усмихващите се съседи от Север си играят с ножа по гърлото на водата, а на юг вимето към Голфа бива стиснато между Персия и Кувейт те просто твърде много мислеха за нефт и скоро ни подариха Мосул с всичките му беснеещи кюрди и 1001 висши чиновници от Англия, а най-сетне и един нов цар от Хиджас когото ние благоразумно избрахме след като 10 001 въстаници бяха напуснали живота раят е толкова близо при нас като в приказките и като мисълта че със сила всеки проблем би могъл да се реши в най-кратко време или поне
да се отстрани
в рая обаче текат потоци и ако искаме да се срещнем там тогава поеми по другата река братко като риба като боен плувец като натъпкан с хай-тех шаран-подслушвач който изважда телескопите си и прокарва нежните си електронни детектори през тинята в търсене на бойни глави и кутии с химическо оръжие поеми по Ефрат през варовиковите и мраморните теснини на Север (пенещи се леденостудено врящи между скалните стени с изсечените фигури на хетските воини и царе и самохвалните релефни надписи за единствено временни завоевания и двете пресити от исторически белези от изстрели които свидетелстват за усета за изкуство и гнева на планинските народи)
Ефрат е голямата дива река-майка но тя ми идва твърде благочестива по средата когато тече през копнеещите за възкресение полета с тела на Кербала и Наджаф като за сметка на това в лениво виещата се Тигър мога да наблюдавам изключително мъжки феномени като присветването на оръдията за бомбардировачите-изтребители по 36 паралел на зоната забранена за полети (къркорещата вибрация на водата при разрушението на близко разположени до водата ракетни установки) как подобните на подводница схеми на някой кит от вида който е транспортирал Йонас към Ниневия (там още се намира оригиналната опашка или зъб на животното) вероятно е бил само един огромен шаран какъвто съм и аз раздут до библейско-коранни измерения в които отдавна вече
ГОЛЕМИЯ СИН
и убиец на Тикрит се носи над нас
над нас по водата сега се тръскат безформените масивни калаки от напълнени с въздух кози кожи като силуети на намираща се в лошо настроение по времето на НЕГОВИЯ живот майка на военен (тя крещеше че ще роди дявола когато ТОЙ искаше да излезе от нея) грешна дума за нея и
ти се къпеш в киселина
с нашите риби устни би трябвало да чистим лъскавия ? мавзолей
окаяното гнездо от кирпичени постройки от което е изпълзяла почти цялата банда която ни управлява Саладин е роден тук и едно исторически присветване с очи по-късно ТОЙ под примера на своя луд по нацитата чичо винаги завършва в реки от кръв дай на някое побъркано тормозено дете един пистолет забрави че е хитро и безскрупулно пренебрегвай го от суверенната перспектива на много по-умни и по-образовани съпартийци докато ти набута цевта между зъбите погледни наивно синьото небе през дупката на задната стена на черепа ти
потъни в тинята
плъзни се безмълвно през разпаднати скелети през увивните растения които разкъсват стария ти железен хангар в отчаяните извивки на реката докато
светлина
потече в мътното ти око и ти изпаднеш през един отворен шлюз при Самара (веднъж страната е била достатъчно умна да изгради петдесет метрова на височина кула около която пет пъти минава една спирална рампа веднъж е била достатъчно умна да купи с нефт вода да я заприщи да я отклони в огромно корито за снабдяване на зоната забранена за мислене)
можех да видя цапкащите крака на момчето което съм бил когато през петдесетте плувахме по почти чистата цинков на цвят река по напоените с история виещи се меандри на водата при
Багдат
като малка риба вижда обраслите в зелено колони на моста който се гмурка над водната повърхност в лятната жега като малки жабки ние се захващаме здраво за каменните издатини някой искат да се изкачат по нависоко от другите нашата суха топла момчешка кожа се трие една в друга с удоволствието че другият живее има сила като теб и се катери виждам моите двама пророци закачени за камъка слабият Алис неговото благородно египетско лице насреща широката добродушна усмивка на Хюсеин като че той вече носи артистичната брада от годините си като възрастен на дванадесет години сме английското време тъкмо свършва защото хората тук все пак след четирийсе години експлоатация и опекунство все пак малко са се разядосали те застреляха царя и неговото семейство влачеха мъртвите регенти по улиците и разпознаха вечния министър-председател големия приятел на англичаните когато се опитвал да избяга в женски дрехи линчуваха го погребаха го есхумираха го и разкъсаха тялото на парчета това не беше финият английски маниер приятелю а лудият който те тук много не по английски са добили тук но на това ние вече сме свикнали
станали сме стари шарани
нащърбени мърмориви лениви хитри страхливи при определени обстоятелства вече и мъртви
вея се като дълъг 1,8 метра шабут и издърпате ли ме сега ще да настоявам за достопочтено перверзния начин на приготвяне при който да ме напълнят с лимонови листа зърна от нар магданоз и кимион за да ме (главата в един пълен с вода съд коремът увит в напоен с олио лен опашката пъхната в памук) сварят опържат и опекат както съм на едно парче
тъй в изобилие от финтове
ни оправят тук
плувай в Ефрат по-натам на юг усърден мой братко начетената ми дъщеря Муна би трябвало да ти разкаже нещо за Вавилон и Урук и Ур древната скръб мъртвите либели на Гилгамеш те бутат срещу течението но
раят се намира сега между нас
наносната земя в която ще ти разкажа нещо за Хафис ако и той да не беше иракчанин
не звънна ли будилника ми след две минути и не го ли натиснах преди той да изтръгне Фарида от съня събуди се и се надигни Тарик и
се запъти към кухнята по пижама защото това тук е
пижамия
сутринта (пукни радостно с пушката със сачмите към тавана) вземи лекарския си куфар от раклата но
тихо








Муна
Сабрина
Мартин
Тарик




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=628