Павел Голдин, Стихове, 1999-2005
Дата: понеделник, септември 27 @ 13:49:27 EEST
Тема:




излизам на двора
пред къщи снове кочияш
със дървено конче
самотен мишок
похапва фъстък и страгали
един идиот се лигави
и слиза с крива походка
стълбата хлопа
и от този мишок
се боят корифеите
леглото насън се лю-
лее и дразнят се феите
и ръмжат
а отивам отвъд всеки край
през рига двина и зарасай
към една запределна паланка
и се срещам със теб
а към мен като сова
със меки крила
приближава се ангел

1999








Утрото е бяло и е сиро,
Овче сирене и школски тебешир.

Мъглата разпиляла драгоценния си срам
И всеки портиер прилича на Адам.

2005








сбит шепот
(мълчи, не привличай внимание)
сред восък и дим
под свода гнезди
ято клепоухи пепеляшки

2005








Няма ни страх, ни старост -
Само стрели и лястовици.

2004








Морето и смокините, и дивите маслини
Са там, солените лозя
В лилаво – розовата долина,
А след това – пелин и яребица
Изпод крака изневиделица

2004








Лисица квака, вие жаба
над извора от сутринта
Два жерава кръчмари двама
Държат на прицел цял квартал.
Случаен гостенин минава,
Ликът му диво побледнява,
Объркан бързо се спасява
И претворява тоз кошмар
В недостоверен мемуар.

2004








На птичи бал отивала душата
В костюм на остроперест бързолет,
Но стихнал вятърът и притъмняло
Отраз. Не се съзира твърд напред
И миризмата съвършено непозната.
Сега сама се носи над водата
И се покрива с белезникава брада.

2005








Сред знамена, увито в слава
Лудува лъвче златоглаво -
Герой – любовник, син на полка.
В беззъбата му детска паст
Като нещастен знак и план
Потръпва мъртва длан.

2003








… подробностите отведнъж
не се и забелязват: класове по пясъка
и гущер срещу вятъра буксува;
самотна патица разсича с полет
черно – бялата природа,
брегът препънат пада
в податливата вода
и псува…

2005








Русалка със името Малта
В отвъдното царство седи
И пее с дълбоко контралто
За своите девствени дни

Край нея се шляят герои
И всеки я черпи но смут
Вселява в душата и стройна
Видът на ранената плът

2004








Жената
цяла нощ
шие
на детето играчка
от стар шинел
- Мили, мили, виж, тя се движи!
… смешната твар седи, проблясват медни очи…
- Спи, така ти се струва.
… аха, така ми се струва…

2003






Мавриций


Мавриций плува по течението на какаото
И рибите кръжат над пъстрия му грим.
Той хапва мандарини и отпива кюрасао
И пуши бял фъстъчен дим.

Колония отдясно и колония отляво,
Животът е прекрасен от и до.
И чака сигурна посмъртна слава,
Досущ като на синята додо.

Тялото е натежало и оглупяло, като камък.
Мавриций се събужда – тъмно е
И сякаш лодката се приближава.

2005








Остават десет дни до рождество,
Листата на чинара оредяха.
Под сряхата на люлката живеят сови.
В градината узряха
И мандарините, и евиният плод.
Дошла е зима, явно.

2004






Птици

На мимолетен Трапезунд
Пристава леката армада
Като пазарен шарен бунт
На сутринта след снегопада
(за час се промени цвета на хълмовете)…

Минарета къщи вече няма, -
Едничко пеене и шум…

2005








Той е глупак и тлъст, и алчен.
Той много пие, много спи.
Нескромен е и неопрятен
Стареещи пиит.

Присмиват му се боговете
И каките по биковете,
А той нарежда им еклоги
На птичешки език:

бих искал аз да стана ника
сред пръсти мраморни уви
крилата ника и безлика
и без глави

2004





Превод от руски: Мария Вирхов по Duskhunter's Journal.

Мъглата разпиляла драгоценния си срам
И всеки портиер прилича на Адам.



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=641