Благовеста Пугьова, На север от Кройдън
Дата: сряда, април 27 @ 21:15:44 EEST
Тема:
РАЗТОЧИТЕЛСТВО
Тя отряза косите си
за да е по-лека на тръгване.
Чакаше я дълъг път.
Отряза и дясната си ръка,
тя се бе сраснала с неговата лява
(той винаги вървеше отдясно ѝ).
По устата ѝ още бодеше брадата му,
и тъй като не успя да отмие усещането,
намаза ги с киселина. Налагаше се.
Краката ѝ бяха вплетени в неговите
като дълги корабни въжета.
Не можа да ги разплете.
Отряза ги смело. И тръгна.
------------
ГОРГОНАТА
Налазил я е както буболечка,
налазва прясно мъртво тяло.
На масата.
Как обича фазата преди да обичаш.
Само след това е страшно.
Колко пъти съм се чудила
какви са очите на Горгона Медуза.
Поглежда ме изотдолу.
Светло сини са. Неговите.
Ако продължа на юг ще се разминем,
като тъжни търговски пътници.
Сметнали сме плюсовете и минусите,
не трябва да изгубим повече от умрелите,
да не плачем повече от опечалените.
Пазим се
за Тогава. Богати. Нестрадали.
Само Горгоната ще живее вечно.
Опазена. И какво от това.
------------
РИБАРИТЕ
Сутрин при реката
децата на душата ми
ще ти носят боровинки за закуска,
а моите хиени ще си ги прибират.
Все същите ще останем.
Затлачени в мисли. Неуловени.
Повече хиени отколкото деца.
------------
АГНЕ
Дланите ми като поля покриват
целите ми очи. Огромните ми
бели крака следват стадото
неохотно като сърдито дете.
Главата ми е Ноев ковчег, пълен
с клоуни. Дом за изгубени хвърчила.
От тежестта им припадам.
Оставам.
Всички влакове минават през мен.
Гледам нагоре към колелата им.
Черни нокти на някаква птица,
награбила агне. Мен.
Всичко от очите ми навътре е лудост.
Ще стана и цяла нощ ще летя на изток.
Стадото продължава бавно напред,
във вярната посока.
|
|
|