Владимир Сабоурин, Фреската Прекосяване на Баранка
Дата: понеделник, септември 26 @ 01:54:56 EEST
Тема:


Фреската на Диего Ривера Куернавака и Морелос – Прекосяване на Баранка представя сиво клонище от Дървото на Гората, извиващо се над пропаст. Изходният му дънер е като набъбнал от кръв пестник, сивотата на избиващия от пестника клон наподобява органиката на вътрешен орган, трахея, хранопровод. От едната страна на пропастта, засводена от голямото клонище, са воините, бойните отряди с испански и индиански шлемове, дълги жълтеникави копия, насочени към ствола като към нещо живо, готово всеки миг да се извие, хласне, захапе, погълне. Точно върху набъбналия дънер, на преден план вдясно стои гол индианец с голяма лъскава брадва. Студеното ѝ лезвие изпъква както върху сивата органика на дънера, така и като продължение на кафявото голо тяло на индианеца. Над пропастта, вкопчили се в разклоненията на клонака, сред зеленината висят телата на катерещите се като разноцветни плодове. Най-горе вляво наднича само тъмно брадато лице и малко от убито-оранжевата му риза. Не виждаме ръцете, които го държат там горе в клонака. Лицето му е едновременно мъжествено и умиротворено, лице на войник, който ще стане монах. Малко по-вдясно под него се подава тъмната фигура на индианец с пристегната над главата коса. Торсът му също не се вижда, но друг индианец до него виси на клона с гръб към нас, различаваме следи от бичуване, сливащи се с напрегнатата мускулатура на лявата плешка. Фигурата до него е на тъмен испански селянин, който се държи за клоните сякаш прилага хватка, вглъбен в труда си. Между него и друг испанец с червена риза и рижава коса е бичуваният напрегнат гръб на индианеца. По същия клон пълзи, обхванал го във внимателна прегръдка, притиснал корем в него и стиснал го между бедрата си, испанец с оранжево-кафява риза и кафяви панталони по тялото. Погледът му предпазливо наднича над лявата му ръка в бездната. На преден план висят петима испанци, чиито пози напомнят на акробатите от народните късносредновековни празненства. Двама от тях са обути с еспадрили (това носят конкистадорите в Истинна история в адаптиращ превод на български – alpargatas). Предпоследният вляво е провиснал отвесно, държейки се за края на пречупен клон. Голото му тяло задава човешката вертикала на картината. Вляво от него, затваряйки картината, виси мъж с бяла риза със засукани ръкави. При по-внимателно вглеждане започваме да се колебаем дали виси или вече е успял да стъпи на клоновете под него. Под свода на голямото клонище, на приблизително еднакво разстояние от индианеца с брадвата отдясно и висящия отвесно испанец отляво, на фона на тъмнината на бездната стои на четири крака зооморфно същество. Стъпалата на краката и дланите на ръцете му са човешки, с цвета на индианска кожа. Съществото носи нещо като жълтеникав костюм, стигащ до средата на прасците и оголващ малко човешка кожа над китките. Костюмът, стегнат по тялото, има опашка и глава на нещо като диво куче, чакал, лисугер. Устата му е неестествено широко отворена, окото втренчено и неподвижно като на маска. В тъмното на разчекнатата хищна уста с дълга муцуна при дълго взиране съглеждаме сякаш очертанията, далечната сливаща се с бездната сянка на човешко лице без черти и очи, нещо човешко, което ни гледа от бездната.



Виж Владимир Сабоурин, Епос и ресентимент. Към генеалогията на романа



Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=691