литература плюс култура |*| GrosniPelikani

... щом чуе за амфèтамин момата,
разтваря си тя, най-широко, бедрата;
а вятър – бурен и неизтърпим, се втурва все
изсред тях – като смок, като диво прасе –

да рови в бреговете на сърцето ти...;
и пепел, само, да остане там, където спи
последната твоя утеха, надеждата...;
не спират, отвесните устни, нареждат:

„Заткнись!, стопи се, изчезни – напýсто си...” –
мълвят, скандират – като Етърските ýлтраси...

... и тъй, приятел, кофти нещо е момата:
за нея, пред амфетамина, няма нищо свято...