литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Защо ли, питам, времето се бави
Кога ще се родя, кога ще хвана пътя?!
Смъртта кога ще ми извае труп?!
Най-сетне вятърът ще донесе ли нещо?...

Малко е съмнително
което ми нашепва лятото в декември
Но нито спомен, нито пожълтели листи
ще изпълнят песента без звук и някакво видение.
Вълните сякаш хлопват стъклен похлупак
— за миг отстъпват пясъчните бедуини,
— А аз обстрелвам с поглед синьото небе
и падат възнак посинелите синигери.

Пише спасение словото с бели букви
Нежели ангели дебнат пряко възможността
Овците душни и кални в стъгдите сякаш
На вечни мъки пращат смрад по пастира

Без виме за млякото на битието и то
Мучи като злочеста крава на безименното
Тайнствено във висинето или другаде
Се издигат ли падат някакви манни не бесни

Баща и син и още нещо превъртат сучат
Тука няма други богове освен Него
Единосъщото Му наказание за неверници
Оставя тежки трохи по трапезата

Всякакви абракадабри пробутват днес
От страданието и радостта по-големи
Другото е безценно на двойна цена
И само част от него стига за заколение