Сара Кирш, „Пребиваване на земята” (1969) Дата: събота, юни 29 @ 01:12:27 EEST Тема: Снегът се стеле черен в моя град Снегът се стеле черен в моя град И псета бродят цели в кал и пара По това време обикновено хората В своя просторен шезлонг Хапват топъл хляб Само гълъбите реват на покрива Те търсят навес за подслон Те мислят вече за следващо гнездо Отскубват си едно перо И го полагат в керемидено легло Аз се нося в черно кожено манто Предумвам кучетата дружелюбно А те надават вой въртят опашки вяло Обръщат ми внимание колко бял е снега Който лежи на еврейските гробища Ангел Видях един дойде с такси предната седалка Бе свалена така имаше място за него Извадиха го от колата пред малкия рибен магазин Съпроводиха го в двор с подстригана морава Там той сериозно стоеше във въздуха надвишаваше Подпиращите го очите му не прозираха нищо Одеждите бяха избелели остатъци злато Покриваха гръдта бе без криле Водачите му го облегнаха на една ръчна количка Застопориха първо колелата да не би Да се хързулне та да се разбие Видях ръцете му те бяха празни Навярно носели преди маслиновото клонче или Лира в продължение на векове Сега той се придвижваше с такси в търсене на квартира Първо към антиквариата какво ще стане с него на кого Му е притрябвал ангел с такива габарити Той изпълва цяла кухня ще стои Където по-добре стои хладилник или масата с Машината за рязане на хляб, изходът за него Би била някоя детска градина ако тя го подслони Кой не би раснал с удоволствие с един ангел На някого докарват въглища На някого докарват въглища Изтрополяват в мазето Всички гълъби са на покрива един Има гърди и отвисоко оглежда града Дъждът трополи по въглищата преди да стигнат мазето Гълъбът под дъжда се оглежда за някое Необикновено събитие Би могло да е камионетка Която влиза остро в завоите, слиза сивоокият водач С капки пот като скъпоценни камъни в огненочервената брада толкова бързо Е карал той има красива уста средно дълга коса Носи ватенка галоши Защото времето е лошо той струпва брикети Всички го виждат какъвто го описах той е В техните глави Аз им го втълпих Завръщане Моята приятелка живее на село там се изнизва Два пъти дневно едното стадо овце покрай прозореца Веднъж привечер второто, жилището е дружелюбно Мъжът интелигентен благ почти красив здрави Децата всичко наред, сутрин Пее моята приятелка когато къпе бебето Одарява всички с ябълки, слънцето Се разполага много красиво в плачещите върби Гергините разтворили цветчета прах се сипе тихо в тях Когато буксирните корабчета извозват бледото цвекло към фабриката Аз спя прекрасно там на края на света След като Разпалих глада ѝ по морета и кораби Пребиваване на село Сутрин храня лебеда вечер котките помежду туй Вървя по тревата прекосявам западналите овощни насаждения Тук раснат круши в ръждиви кюмбета, прасковни дръвчета Тънат в буренак, оградата отдавна се е предала, желязо и дърво Всичко гние и гората огражда градината с жив плет от люляци Стоя плътно до храсталака с мокри крака Дълго валя и виждам в тревата мастилено сини съзвездия, небето Изпъстрено като попивателна хартия Вие ми се свят от цвят и ухание ала пчелите Стоят в кошера дори раззинатите муцуни на копривените цветчета Не ги привличат, може би царицата Внезапно е починала тази сутрин дъбовете Мътят шикалкотворки налетите розови топчета скоро ще се пръснат На драго сърце бих облекчила дърветата ала ябълчиците Са в излишък те се покатерват леко по короните допират ме Енювчета, различавам камъш и острица толкова много природа Птиците и черните охлюви и навсякъде трева трева която Навлажнява краката ми тлъсто зелено тя се прахосва Дори върху могилата от развалини крие стъкла прораства в цъфнали дюшеци спасявам се По сгуриения път и съвсем скоро Ще се върна в бетонния ми град тук не си на белия свят Пролетта с безмерната й алчност не спира, запушва Очи и уши с трева вестниците се изпразват Преди да стигнат дотук гората пази всеки свой лист и не знае Нищо за огъня Подборка и превод от немски Владимир Сабоурин по изданието Sarah Kirsch Sämtliche Gedichte, 2. Aufl., München: Deutsche Verlags-Anstalt, 2005. Снегът се стеле черен в моя град Ангел На някого докарват въглища Завръщане Пребиваване на село Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani http://grosnipelikani.net Няколко здрави парчета посред happy end-а URL на публикацията е: http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=760