Sprenger & Institoris, Приспивна песен
Дата: събота, септември 21 @ 01:40:52 EEST
Тема:
вечерният светлик затихва пред вратите на
сърцето ти, дете; и ми запяват гласовете в
етера на твоята кристална кръв..., поех те
като стръкче от исоп в обятията си гранитни,
и все копнея аз, да тръпнат те, миг после края;
малко – след свършека – докрай обладани;
утихнал, в утеха финална – крехкото ухание,
мириса на някакъв порив небесен, на твоята бяла и
ангелска плът, посред здрача във мене, изгряла –
Йорданска прохлада, инак – най-топла отрада;
нежно видение за невидимо – тялото, цяло;
аз, във ръцете си, що съм събрал – разтреперани –
твое достояние, на непомерна красота – като
Анархия и като Хаос – принципи на безначално утешение...
|
|
|