Ивайло Мерджанов, Любов до края и отвъд Дата: четвъртък, февруари 06 @ 21:15:28 EET Тема: АВГУСТ 22, НА ПЪТЯ Като мисли на цвете ти влетяваш в ума и размирие сееш в тая болна душа Ти си спомена чист на сърцето – широко като светли лунички по лице синеоко Твойте думи играят стародавна игра на желания тайни – и любовна война Ти си слънце и песен моя тъмна съдба – като огъня, бесен аз мълча и горя Отговорът е ясен – ти улучи целта и душевната болка пак из мен се разля Празни улици днес – и вратите заключени обикалям нощес като духче изгубено Спирам, питам за теб но те няма в Града нося горест в сърцето пред вратата стоя Обикалям навсякъде озлобен и самотен – а ти вечно си някъде сякаш сън невъзможен После пак се напивам с телефона в ръка – номерът не набирам и нелепо мълча И обичам те – още аз съм мъртъв човек ти си гвоздея тънък за душата – ковчег Ще залитам от мъка аз към гробния дом – а от мен те отмъкват вечно, винаги с взлом За сърцето строшено ти не ми говори в самотата калено нека вечно боли Да, любов е това – по-корава от гроб тя оттатък смъртта е като огнен въртоп А са светли очите хищно цвете си ти цяла вечност да тичам в жълто-белите дни Ще целуна небето в твойте светли очи – точно там, докъдето словото си мълчи Аз съм бавна разруха – малка, тленна шега и обичам оттука до отвъд вечността Катастрофата беше само светла игра тъй пияница пада по очите в снега Август месец сега е дните бавно горят сякаш само смъртта е все пред нашия път За целувка не моля ти ми каза, нали че объркал съм нещо в мойте празни мечти Аз съм лудия, дето тича вечно към теб – заблуден от сърцето и подвил колене И от думи пиян в пустота – самоти ще залитам докрая в твойте малки мечти Нека винаги скитам тъй нетрезвено млад – от надеждата движен в тоя призрачен град. ЛЮБОВ ОТВЪД Мойто време бе ти – то изтекло е вече цветето без бодли в светлина се облече Като остър завой дните ти ще се вият – а изгубено «той» тъмнина ще покрие А пожара в сърцето чувства, болка, мечти ще приключи борбата точно с две самоти Нека пътя ти бъде светъл, ясен и чист – а в душата ти греят до последно лъчи Пиша стих до стиха в куплет – самота – и докрая обичам твойта цветна душа А спомена златен като слънчево име като теб, непонятен – в мене нека блести И къде ще се скриеш аз ще бъда отвъд – искам тебе да срещна там, на звездния път Тъй красива си ти – мое гибелно цвете знай, отвъд ще пламти любовта ми в небето Ангел там ще ни срещне но без тия сълзи – и оставаме вечно там на трийсет и три И косите ти къси като сън и мечта тихо аз ще целуна щом до тебе се спра И не знам какво искам дали вечна любов или тебе да срещна миг по пътя си нов И от нежния гняв на душа непростила знай, че ти си била – дето мен е спасила Ти ми, Боже, прости че безумен съм аз – но нали любовта е отменила смъртта Тя е нежното име що мълвя в самота и Те моля: прости ми хаосът, лудостта И живота прекрасен не отнемай от мен – нека пак пустотата бъде миг окрилен Що са думи на обич – непоискали вечност те са дребната сума на предателска нежност Милостта Ти ще прося като сетна мечта, нека нея намеря – и дори след смъртта. ТЪМНОТА БЕЗОТВЕТНА Измечтано е всичко черна болка изгря – между мене и тебе се въздига стена Ти ме пак победи и триумфа е твой, а съдбата пламти – и няма тука покой Нека утре замина, гибелта сполети ме любовта не отмина само твоето име Нека плаче душата и смъртта долети, а накрая в играта остават две пустоти И абсурда е пълен тъй си хубава ти, смисълът е обърнат сред искрящи вълни И море от страдание от копнежи, мечти а по дъното – блянове в самота – дълбини Пъстро беше небето – заваляха искрите точно там, докъдето в редовете сме скрити И когато се будиш със целувка от сън, нека пак убоде те стихотворния трън И в сърцето забито тънко жило – любов отначало е скрито и безкрайно само... Меланхолия светла празни думи, тъги ето тук те прегръщам сред железни звезди Отчаяние, ярост – ще захвърля в пеща доживеем ли старост може би ще се спра Ти усмихваш се тук и не вярваш в това, лесно никой не спира любовта, лудостта Ти си нежна секунда, светлина по небето и отвесно се спускаш – паячето в сърцето... Август 22, на пътя Любов отвъд Тъмнота безответна Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani http://grosnipelikani.net Няколко здрави парчета посред happy end-а URL на публикацията е: http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=769