
Георги Николов, Промяна в гамата
Дата: събота, февруари 08 @ 23:03:40 EET Тема:
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА РОЗАТА
Розата е графоман на любовна лирика.
Особено с избилата по венчелистчетата ѝ роса,
наподобяваща сълзи.
Изтъркана символика.
Името на розата е повече етерично,
отколкото езотерично...
Розата е графоман и на проза.
(Интересно в това отношение е написаното
от розата дамаскиня.)
Само в истинско стихотворение тя показва бодлите си,
грабливи като нокти на орел,
сграбчили един оперетен славей.
Но и това е малко графоманско,
въпреки че кърви.
МЕЛАНХОЛИЯ
Нe ми подарявай цветето,
наречено Меланхолия!
Неговата фонетика е омайваща,
но то расте на тъмно
и има склонност към самоубийство –
може да се обеси в саксията,
както затворник в килията си.
Не ми подарявай Меланхолия –
това е все едно Офелия да каже на Хамлет:
„Иди в манастир!”
Меланхолията е хищна към себе си
и нейният хлорофил са съмненията.
Тя е лунатично бледа.
Не ми я подарявай!
ДЪЖДОВЕН ТРИПТИХ
I.
Вали, вали, вали...
Някой горе
непрекъснато рисува дъжд.
Щрихите се стичат
от картината.
II.
Вали, вали, вали...
По вените ми – ръждясали улуци –
потича дъжд.
Накрая ще прокапе и сърцето ми –
продънен покрив.
III.
Вали, вали, вали...
Дъждът е пациент във лудница.
Неспирно мие улиците
от мания за чистота.
КОРИДА
Той посвещава
всяка забита във врата на бика шпага
на нея.
Тя ще си вее с плаща му
като с ветрило,
като с разперена опашка на паун,
след като бикът го прободе.
Вдовицата на тореадора
се облича в червено.
Смъртта му е нейният трофей,
нейното дуенде...
Бикът се завръща в лабиринта зад арената
като Минотавър.
Федерико Лорка ще узакони
новия мит.
РЕПЕТИЦИЯ НА ОРКЕСТЪР
Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
Искаше оркестърът да свири
магически, самоотвержено, героично –
като оркестъра на „Титаник“,
като оркестъра, свирещ на гладно
7-мата на Шостакович
в обсадения Ленинград,
като оркестъра на Фелини...
Да свири така, че цугтромбоните
да стигнат до последния ред в залата,
полилеите да изпадат;
цигулките да прережат вените си,
да се изсипят вътрешностите на рояла,
тимпаните да излязат
от кожата си – татата-тааа!...
Диригентът размаха палката
като магическа пръчка.
...И оркестърът изчезна.
МОДЕЛЪТ
Пикасо би те нарисувал кубистично –
с око на лоното,
отварящо клепача си.
Модиляни ще издължи шията ти
като на Нефертити.
Гоген върху корема ти ще напласти
цялата нега на охрата.
Акациеви гроздове
може да постави Майстора на твоите уши.
А аз съм наивист,
който ще те нарисува
с две ябълки вместо гърди.
И ще ги откъсне от теб,
преди да е изсъхнала боята
върху картината.
Стихотворение за розата
Меланхолия
Дъждовен триптих
Корида
Репетиция на оркестър
Моделът
|
|
|