Никита Нанков, Western
Дата: вторник, септември 02 @ 07:16:35 EEST
Тема: Сонатини за лява ръка


Безмилостното слънце.
Мостът над водопада.
Русата хубавица се гърчи, завързана върху релсите.
Релсите тътнат от приближаващия влак.
Мъжете във влака пушат пури, дамите оправят фльонгите на розовите си атлазени рокли.
Каубоят трескаво реже въжетата.
Благодарност в очите на хубавицата.
Пушекът на локомотива расте като демон и глътва слънцето.
Камата на каубоя се счупва.
Косонастръхвателният рев на водопада.
Хубавицата примирено затваря прекрасните си сини очи: “Целуни мe за последен път, Джим!”
Влакът гърми по моста и пронизително свири.
Скулите на каубоя пулсират по-учестено от вената на слепоочието му.
Пътниците висят по прозорците и гледат безнадеждната битка на каубоя със секундите.
Каубоят прострелва въжетата около едната ръка на хубавицата.
Слънцето за миг пробива черната пелена на пушека.
Каубоят прострелва въжетата и на другата ѝ ръка.
Мостът се тресе.
Краката на хубавицата са все още приковани към релсите.
Слънцето отново изчезва зад пушека.
Каубоят изстрелва последния си патрон във въжетата около левия крак на хубавицата, но десният ѝ крак е все още привързан за релсата.
“Целуни ме, Джим!!!”
Слънцето отново проблясва.
Мостът рухва.
Влакът с всички пури и фльонги изчезва сред водопада.
Хубавицата е спасена!

THE END


31 юли 2013 г.








Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=783