Владимир Шумелов
За Литературния Бургас
Литературният Бургас. Биографичен и библиографски справочник. Съст. и ред. Борис Бухчев. „Либра Скорп“, Бургас, 2012.

Книгата се издава с финансовата подкрепа на Община Бургас. Това е важно, когато се отбелязва появата на подобни книги. Защото други общини не са толкова на „ти“ с книгоиздаването, и особено с появата на книги като тази. В своите „Уводни думи“ съставителят и редакторът Б. Бухчев е обзет от възрожденски патос, припомня думите на Д. Лихачов, че „България е държава на духа“, срамува се от това, че пишат, че живеем в „бездуховно време“ и под., за да продължи с гордостта от факта, че Бургас и областта му са дали многобройни поети, белетристи, музиканти, артисти и художници, които „отдавна са се превърнали в мярка за висока художественост“. Пак там съставителят маркира отделни епизоди от развитието на бургаската литература от края на XIX в. до наши дни, за да завърши патриотично с една мисъл на Хемингуей, че „провинция е всичко, което е далеч от морето“. Разбира се, всички сме единодушни, че Бургас е един от водещите литературни центрове в страната, но констатацията, че „досега не е издаван цялостен библиографски справочник на литературните творци от Бургас и областта“, едва ли звучи добре. Както не звучи добре, че тук-там появилите се напоследък литературни справочници на градове са повече отбиване на номер и едва ли служат за съграждане на мрежи от писатели, предвид разкъсаните връзки между творческите организации, между пишещите в самите градове и страната и лошата финансова и обществена атмосфера в България през т.нар. преходен период; в крайна сметка става въпрос и за легитимация на писателския труд, а издаването на подобни справочници ще бъде от полза не само на самите творци, но и на институциите, на сродните организации, на редовите читатели и т.н.

В случая може да се подходи по различни начини. Б. Бухчев е избрал по-информационния. В основния раздел са влезли имената на 174 писатели, родени и живели в Бургас и областта през отминалите години (след малко ще се върнем на периода). Има глава „Фотогалерия“, както и адреси и телефони на бургаските писатели, „Азбучен индекс на авторите“. Малко или много са авторите в този справочник? Мисля че са достатъчно, като се има предвид неясните критерии, по които са събрани и подредени (освен съставителят в този процес е участвала и редакционната колегия на изданието – Атанас Радойнов, Ваньо Вълчев, Роза Боянова). В „Биографичен и библиографски справочник“ авторите са подредени по азбучен ред според фамилиите си и са изключително хора, свързани с литературата (липсват автори на краеведски издания напр.), като отделните статии са равнопоставени – кратки биографични данни и пълен списък на издадените книги. Това са живи и починали творци, живели в различни обществено-политически периоди: от Жельо Авджиев (1920–1992) до Пейо Яворов (1878–1914), през такива имена като Димитър Аврамов (1929–2008), Борис Априлов (1921–1995), Костас Варналис (1884–1974), Владимир Василев (1883–1963), ВЕН ТИН (1885–1912), Лада Галина (1934), Димитър Димов (1909–1966), Антон Дончев (1930), Никола Инджов (1935), Агоп Мелконян (1949–2006), Енчо Мутафов (1943–2009), Минко Неволин (1881–1972), Никола Г. Николов (1928–2005), Паруш Парушев (1947), Константин Петканов (1891–1952), Любен Петков (1939), Янаки Петров (1947–1999), Димитър Полянов (1876–1953), Марко Поло (1907–1955), Петър Пондев (1914–1984), Петко Росен (1880–1944), Пеньо Русев (1919–1982), Кръстьо Станишев (1933), Христо Фотев (1934–2002), Петя Дубарова (1962–1979), Николай Искъров (1951–2001), Дико Фучеджиев (1928–2005), Славчо Чернишев (1924–2000) и мнозина други, за немалко от които бихме основателно си задавали въпроса доколко са „бургаски“. Мисля, че това не е толкова важно. Дори не ми мирише на локален партиотизъм, а си е чиста проба почит към твореца и националната литература. Днес са ни нужни повече литературни знаци и тази книга ги дава.