литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
Михаил Арнаудов като белетрист
Михаил Арнаудов. Разкази. „ЛЕНИ АН“, Русе, 2010.





Литературните опити на акад. Михаил Арнаудов в областта на късия разказ излизат, както подобава, в родния град на големия български учен Русе, а редактор на книгата и автор на предговора е доц. Руси Русев от Русенския Университет „Ангел Кънчев“. Едва ли е необходимо да се представя име от ранга на Михаил Петров Арнаудов (1878–1978) – български фолклорист, етнограф, литературен историк; редовен член на БАН, на Украинската АН, на литературната академия „Петьофи“, почетен доктор на университетите в Хайделберг и Мюнстер. Но все пак ето някои от фактите, без които не можем да минем: 1904 г. – защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага; 1908 г. – ред. доц. по обща литературна история в СУ; 1919 г. – ред. проф., оглавява Катедрата по сравнителна литературна история; 1921–1922 г. – декан на историко-филологическия факултет на СУ; 1920–1927 г. – председател на СБП; 1926 г. – за кратко директор на Народния театър; 1935–1936 г. – ректор на СУ; от 1918 г. е дописен, а от 1929 г. – редовен член на БАН; от 1922 г. е член на Българския археологически институт; член на масонската ложа „Светлина“; и още – министър на Народното просвещение в кабинета на Багрянов (1944), арестуван след деветосептемврийския комунистически преврат и осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор (1945; присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г.), освободен от затвора през 1947 г., разрешено му е да публикува от средата на 50-те години; умира на 18.02.1978 г. в София, осем месеца преди да навърши 100 г. Като добавим и това, че в продължение на 18 г. редактира сп. „Българска мисъл“ (1925–1943) – орган на Върховния читалищен съюз, и куп още народополезни дейности, ще добием малка представа за този крупен учен и общественик от световна величина. Основно огромното му по обем научно творчество (автор е на повече от 50 монографии) можем да обединим в три групи: 1. Българското народно творчество; 2. Изследвания в областта на българското Възраждане и 3. Литературна теория и психология на литературното творчество. А за тези, които се интересуват от неговата обществено-политическа дейност, бих препоръчал книгата на Емил Ив. Димитров „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и „Човек на дълга и честта. Дневник. Публицистика. Речи“, съст. Емил Ив. Димитров. Къде в тази обширна територия от наука и политика можем да открием разказвача М. Арнаудов? Отговор ни дава тази малка книжка на русенското издателство „ЛЕНИ АН“, в която съставителят Р. Русев ни представя 9 негови разказа, публикувани в периода 1935–1941 г. (вж. Кр. Гечева, „Михаил Арнаудов. Биобиблиография“, С., 2000) във вестниците „Зора“, Заря“, „Дневник“ и „Бургаски фар“ под псевдонимите Петер Фабрициус, Пиер Фабрициус и П. Фабрициус. Всъщност разказите са осем – „Една съвременна приказка“ е в „Зора“ (бр. 5124, 29.07.1936 г.) и „Бургаски фар“ (бр. 6311, 12.12.1942 г.), а под заглавието „Модерна приказка“ излиза във в. „Дневник“ (бр. 11083, 1936 г.) и „Заря“ (бр. 5841, 1941 г.) с незначителни стилово-езикови корекции. Публикацията им в отделна книжка е осъществено със съгласието на дъщерята на М. Арнаудов Златка Арнаудова, която споделя пред съставителя и редактора на настоящото издание, че той не е харесвал разказите си и е отбягвал да говори за тях. И днес, след повече от седем десетилетия, когато ги четем, не можем да не отбележим редица техни слабости – все неща, които големият български учен и естет е знаел и виждал, но... Разбира се, това са вестникарски разкази, без особена амбиция, но инак културно и интелигентно написани, доста над средното равнище. Особеност при тия, да ги наречем литературни опити, е чуждата – европейска или американска, художествена действителност на събития и герои, а някои от тях са изградени и съгласно особеностите на приказния жанр („Модерна приказка“). Авторът използва различни белетристични хватки, за да поддържа напрежението – неочаквани обрати и финали, контрасти, недоразумения и изпитания, опитва да психологизира, да гради характери чрез действията на героите, умелото използване на различните видове реч на персонажите, улавяме и интересни интертекстуални връзки (Чаплин, Яворов, „Хиляда и една нощ“). Тематично тези кратки разкази не са свързани пряко с епохата на времето от средата на 30-те до началото на 40-те години на миналия век – човек би очаквал да усети оная тревога, която витаеше във въздуха преди Втората световна касапница и която пророчески усетиха големите европейски писатели на XX век; не, тук нещата са или съвсем битово-конкретни, социални, или обобщено стереотипизирани във някакъв фикционален и неопределен пространствено-времеви континиум. И въпреки всичко се опитвам да си представя в какво състояние на духа е писал разказ като „Ръкавицата“, който излиза през 1943 г. в „Зора“ (вестникът на Данаил Крапчев – „българският „Таймс“); а какво ще се случи на Крапчев, на автора на „Ръкавицата“, тогава професор Михаил Арнаудов, и цвета на българската интелигенция след повече от година – това само историята помни. И е друга тема.







  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: April 18th 2011
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 1051






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.11 Секунди