Всъщност хотел „Горна Баня” не е на кръстопът, а на завой. Ама това са подробности. Кръстопът е метафора – много добре познато е значението ѝ. Това е мястото, където се срещат пътища. А тук се срещат пътищата на хора и идеи. Тук се срещат слово, музика, фотография и театър. Всичко това в една заседателна зала. Не вярвате, че е възможно? Да бяхте дошли, та да видите. И не се опитвайте да ме контрирате, че пак сме си били тея и пак същите. Защото аз се запознах с много нови хора. А това, че съм била е обяснимо – нали съм вашият светски репортер.
„Кръстопът на изкуствата”. Идеята се ражда миналото лято и ни завежда в град Долна баня. Събитието се повтаря през есента. Зимата се случва в Горна баня, а пролетта в село Радуил. После място на кръстопътя се оказва Дряново. И ето ни за шести път заедно. Ще се събираме отново. Ще четем, ще говорим, ще слушаме музика. Но да не изпреварвам събитията. А да говоря за това, което вече се случи.
От Люлин до Горна Баня е близо по въздушна линия. През града или по околовръстното обаче, е истинско пътуване. То ми даде възможността да закъснея, но и да прочета новелата „Ана” от една от книгите, за които щеше да стане дума – „Пътуване” на организатора на кръстопътя Весислава Савова. Другият организатор е Веселка Христова. (Усещам как сега някой ще ме упрекне, че ползвам мъжки род за дами. Обаче професиите реално нямат женски род. От друга страна те и двете са мъжки момичета – хващат се с такива трудни дела, от които мъжете бягат.) Закъснявам. Тичам по стълбите. Токчетата ми тропат и огласят иначе не много пълния хотел. Нахълтвам в залата точно когато представят книгата на Бранимир Събев „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. Намирам си столче и изваждам репортерския бележник.
През това време звънва нечий телефон. (Не се научихме да ги изключваме навреме!) Влизат нови пътници – по-закъснели и от мен. Замислям се: нали това е кръстопътят – едни идват, други си отиват, едни спират, други подминават, нормално е. Йово Христов ни поздравява с хайку-подобен „Сутрешен хорър”, Красимир Кунчев ни изпява две песни и пред нас застава Донко Найденов. Той представя двете си книги „В капана на неизвестното” и „Ударите на съдбата”. Двамата с Весислава Савова ни показват как на кръстопът хората успяват да обединят усилията си, защото тя е редактор на втората му книга. А на мен ми хрумва да ви подсетя: Донко Найденов кандидатства в конкурса „Търся издател” със свой трети проект. Потърсете го през Фейсбук или през сайта на организаторите „Буквите” и дайте шанс на още една интересна нова българска книга да види бял свят.
Специално от Благоевград при нас е дошъл и друг млад автор. Това е Спасимир Тренчев. Представя ни книгата си „Апартаментът”, в която свръхестествено и паранормално са фон на иначе нормалните човешки взаимоотношения. Неговият герой е малко момче, което страда от антропофобия. Водещата рецитира стих от „Войник на злото” от Петър Апостолов преди да даде думата на Андрея Илиев да представи бъдещата си книга „Непознатият Никола Гешев”, която скоро влиза на печат. Мариян Петров е изненадан, че е следващият, който трябва да представи книгата си. Но когато пишеш поредица, чийто герой е агент с името Меф ист О`Фел не е чудно, че те нареждат между „принцовете на мрака”.
„Този роман трилър е историята на един кошмар. Един кошмар, видян с очите на десет писатели криминалисти, много по-зловещ от всяка реалност.” Така започва следващата представяна книга. Представя я Адриан Лазаровски – един от тези десет писатели. Това е проект на Българско национално радио и по-точно на Елена Бозова, Кин Стоянов и Емил Янев и един от малкото опити в жанра на риалити-романа на български език.
Адриан Лазаровски представя и своя втори роман „Завладей българките”. Нарича го „хумористично-фантастичен трилър”. Написан само преди две години като продължение на гротеската „Завладей българите” учудващо верен в прогнозите си, които една по една се сбъдват в абсурдния ни съвременен живот. Всички в залата сме очаровани от способността му да се превъплъщава докато ни чете пролога към романа.
Иван Русланов е млад, скромен, уверен и чаровен. Споделя, че „Черният ангел” е променил живота му. Една книга, издадена именно чрез предишното издание на споменатия вече конкурс „Търся издател”. Авторът на „Хората го избраха и той полетя” казва за героя си младият писател и разказва най-важното за него, за да накара и хората, които са здраво стъпили на земята да надзърнат в неговия фантастичен свят.
След „принцовете на мрака” е време да обърнем внимание и на една „черна дама”, защото Весислава Савова ни подарява своето „Пътуване”, книга побрала две мистични новели и камерната си пиеса „История с дух”. Веселка Христова определя мистичната проза на Весислава като „наръчник за себеознание”, а самата тя се хвали с думите на Габриела Цанева, че новелата „Рон” я нарежда между авторите на хорър. Те шеговито се съгласяват да я вземат в своите редици за красота.
„За красота и като универсален бег-вокал” – така определя присъствието си в Точка БГ Зорница Попова. Това разбира се е престорено скромничене докато ни представя членовете на състава Красимир Първанов, Пламен Сивов и Тодор Янкулов и идеята им за „нова градска песен”. След трите им вълнуващи изпълнения се присъединяват към публиката за да се насладят на имровизациите на актрисата Яница Маринова, да разгледат книгите и фотографиите по масите, да послушат поезия от участниците и отново да засвирят и запеят и то така, че да предизвикат сълзи в очите на някои от публиката. След последните акорди и думите „слагам точка БГ” Дейзи Патън скача и с нескривани сълзи прегръща Павел Сивов. Една трогателна реакция на жената, омъжена за ирландец, живееща в Йоханесбург, но поддържаща връзка с всичко българско, дори и с пишещите хора и дошла тук специално.
Само минути по-рано сме чули нейното стихотворение „Една победа поне…” и интимната ѝ проза „Ирландски картоф”. За представянето на стихосбирката ѝ най-важно е, че е била с благотворителна цел и това е трогнало много хора. Още стихове – книгата на Румяна Пелова „Луната вместо тебе ме целуна”, представляваща биографията на една виртуална любов и книгата „Авторът си ти”. Е, това е книга за която само едно изречение не стига. Не стига, защото е плод на усилията на много хора и на много любов към авторското слово. Представят ни я Донка Чолакова и Светослав Минчев. Това е проект на сайта BgLog.net и е посветен на три години от съществуването му. Един от немалкото възрожденски опити да се противостои на апатията с труд, хъс и слово.
Друг такъв опит прави и свещеник Георги Спасов. Той е емоционален, благославя присъстващите, хората ,които организират и осъществяват подобни проекти и почти не споменава за книгата си, посветена на изучаването на манастирите от западна България.
Още време посвещаваме на поезия. Стихосбирката на Валя Тодорова „Всичко е живот” доказва, че истинският талант е скромен. Но крие голяма сила. Водещата ни припомня за книгата на Илко Карайчев, представена на пролетния кръстопът и прочита личното послание, добавено към нея от поета, написано на ръка. (Още има хора, които го правят.) Слушаме стихове то книгата на Весела Йосифова „С две крила”, от прекрасния „Стиховей” на Райчо Русев и от стихосбирките на Марин Тачков.
След това участници, които не представят свои книги четат свои произведения: Пенко Пенков, Милко Христов, Иван Христов – Рудин, Надежда Маринова, Поликсения Ангелова, Павлина Йосева. Ели Стефанова поднася поздрав от Иван Георгиев – Идан.
Разделяме се, макар че времето е напреднало никой не бърза да си тръгне. Обещанието е да се виждаме в този формат един път годишно. Весислава Савова кани участниците да се включат в предстоящ проект за съставяне на Алманах на Кръстопътя. Горна Баня ни изпраща с пъстри есенни листа, топла и сумрачна привечер. Отнасяме си доброто настроение към различни квартали на София и дори градове на България. Тръгваме по пътищата си, които някога ще ни доведат до този или други кръстопътища…