http://www.youtube.com/watch?v=dwIC_fX97KY
градска градина
зимата на заден ход
птиците пеят
Така (с опит за хайку) започва вечерта ми – а може би е започнала с приключването на прочит на Бахтиновата „Философия на словото”…
…и с прашинки, които вятърът носи по софийските улици към очарованието на едно място, толкова светло, артистично и подходящо за това, което предстои…
…и какво, че сме само прах във вятъра, какво, че не бива да се вкопчваме в живота, а го правим настървено и хем разбиращо, хем напълно отказващи да разберем…
Софийска градска художествена галерия от 12.09.2012 до 12.03. 2013 представя „Възможната история”. „Този проект се опитва да представи визуално и теоретично българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Визуално – чрез артефактите, които музеят притежава. Теоретично – чрез текстовете, които анализират художествените процеси.” – както прочитам в сайта на галерията.
Светлината и колорита, обграждащи специално подредените столове за публиката са естественото място за среща на изкуствата. Роялът се чувства уютно като част от импровизираната сцена.
Пред микрофона застава Албена Александрова. Елегантна и чаровна, тя започва с професионалната и творческа биография писателя, чиято книга представя тази вечер. Но той е не само писател, а и лекар, учен – човек, който щастливо пребивава в поне двете реалности на живота си: проф. Златимир Коларов. Прочут ревматолог и автор на много научни медицински изследвания д-р Коларов е вместил в безкрайното си време писането на шест художествени книги, които се радват на читатели и почитатели, запълнили пространството на галерията. Тук има и не малко лица от киното и телевизията, защото пред нас стои един небезизвестен сценарист. Тук са писатели, членове на СБП – Златимир Коларов е и член на Съюза.
Но на премиера се говори повече за продукта, по-малко за неговия творец. „Прах във вятъра” – сборник от петнадесет разказа, писани непоследователно в продължение на тридесет години . Откъси от тях чете актьорът Иван Налбантов. Мекият и мъжествен тембър на гласа, проникновеното разбиране на посланията са повод да засилят любопитството и да накарат слушателите да поискат още и да посегнат към книгата. Книга, създадена от издателство Сиела и с предговор и под редакцията на друг един добър разказвач – Деян Енев.
http://www.youtube.com/watch?v=tH2w6Oxx0kQ&list=AL94UKMTqg-9BdMKl_uf29RE56NDtkg0Iw
За книгата говори критикът и приятелят Никола Иванов. В една добра рецензия намерените премълчавания са дар. Г-н Иванов не ни го даде. Преведе посланията (и без друго малко наготово дадени в някои от разказите) на всяка от творбите. Но не могат да се отрекат добрите думи за писателя, за неговия език.
В светлината от цвят и слово звучеше и светлината на фантазията на Шопен и блестящото изпълнение на рояла на проф. Елка Русева. Вечни български поп песни в изпълнение на Светослав Стойчев. Мили думи от литературния критик Олга Маркова.
http://vbox7.com/play:a1b63ea1
Разговори след официалната част. Автографи –рецепти. Гледам проф. Коларов и съпругата му с камера в ръцете и си спомням едно тяхно интервю, в което споделят „обречени сме да сбъдваме мечтите си”.
След премиерата остава следващото удоволствие от четенето. Четене, което да ни напомни, че сме само прах във вятъра. Че животът ни е само миг във времето…