литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Кина Пулева
Анклав – между безутешен свършек и приемлив изход





Филмът показва как етническите реалности се наместват в последствие според политическите договорености. Пред останалите в Косово сърби, персонажи на филма, има два пътя – бащата поема единия, изолация и себеотстояване, детето по един много мек и естествен начин поема другия, за който във филма има пример и на възрастен (полицаят на косовска служба, който по детски наднича с неоправдана надежда още някой да сподели избора му), интеграция, сочеща към асимилация. Реалната възможност за този път на съжителство е допълнително разколебана в хода на филма – за баща и син, както и за дядото, смърт е онова, което ги чака по тези земи. За дядото това е смъртта на края на живота, за баща и син, тя би била преждевременна и насилствена. Третият път е напускането на дома, това на бежанеца, което филмът показва и като възможно най-оптимистичния вариант, макар с горчивината на непреодоляна самота. Това е политически пристрастен филм, той застава на страната на останалите в Косово сърби срещу съседите им косовски албанци. – Детето сръбче Ненад, е сериозно, то ходи съвестно на училище, макар и единствен ученик, послушно е, заслужава доверие – дори когато не го оправдава, нещата се получават както трябва. Албанчетата са кривящи се хитри маймуняци, разбойници, инициират конфликт, опитват да изпълнят желанията си с лъжи, на дребно предават другарчето, лъжат от слабохарактерност, дори когато въпросът е на живот и смърт. При възрастните перспективата е същата. Сърбинът използва оръжието си, за да пази собствеността си, но то му бива отнето от новосъставената полиция под протектората на умиротворителните сили, службата, в която е практически единствената му социална възможност, пряко посочена от чужбинска представителка. Албанците пуцат с пушките си за щяло и нещяло, крадат, допускат децата до оръжието, някои от албанските деца са заразени с етническа омраза и желание за мъст и естестевено не са така достойни като сръбското дете.

През цялото това време докато зрителят наблюдава тази политически едностранчива картина на филма, той може да оцени и с наслада да се утешава с добрата камера (става дума за цялостната визуална работа, но и операторска също безспорно) – тясното пространство в бронетраспортьора, свряно, тъмно, друсащо, самата машина в цялото ? величие на полукосмически образ като от научна фантастика; надничането и прозореца в най-различни хипостаси – среща на традиционни и военни осведомителни похвати; момчето Ненад, с такава психологическа плътност, уловеното естествено излъчване, мултиплицирано от работата на екипа до толкова убедителен образ, че при нещастната развръзка в залата се чу изпуснат вик „Не!“– мъжки беше. Сполучливите детайли са основно градиво, а не украса. Чудовищното съоръжение на съвременния бронетранспортьор е като от друг свят, точно както миротворците присъстват, но не се месят. Говорят език, чужд за всички на свой ред разноезични местни, движат се и извършват разхитителни в безсмислието си единични превози, по свързващите пътища (красиво видяно от птичи поглед в останалите осморки от дирите на гумите на уширението на пътя) и бивакуват на разделението, подсигурявайки липсата на контакт между съседите от различни етноси, но изцяло извън живота, буквално навлизането в селището на албанците осъществяват като бойно действие. В този така добре изграден образ на машината, онагледяващ военните технологии и политическите реалности можем да определим като приемлив, макар не необходим детайл, даже секса на войника от мироопазващите сили в бойното превозно средство, в момента когато детето търси помощ за погребението на дядо си. (Като цяло малко в повече това настояване, че никой не зачита траура, но нека е онагледяване на характерна културна особеност, която очакваме да видим интерпретирана и в други филми тази година).

Друг сполучлив детайл на филма е представянето картината на войната като детска работа с реални животозастрашаващи последици – замерянето с камъни на преминаващия бронетранспортьор, на което никой не обръща внимание, и което служи за фантастичните истории на малките косоварчета за престрелка в отговор, се развива в животозастрашаваща атака с очевидно не детински размери върху мирния автобусен транспорт. Автобусът е довършен отново по детински – набутани са му дървесни трупи през отверстията на прозорците и така като разнебитена играчка е оставен за непреодолима преграда на пътя. Сватбата като военно действие – традиция, видяна по-различно според обстоятелствата в Анклав. Тук трябва да се отбележи силното изпълнение на възраствия албанец, първи пробив в моноперспективизма на филма, предвестник на оптимистичния финал, който не идва лесно.

По-нататък може да изброим самотата на Ненад като вестител на животозастрашеността му – дядото не може вече да играе доминото, което момчето инициира, учителката, чийто единствен ученик е той, внезапно заминава, а заместник не се явява, единствените деца са тези на врага, бащата бие, а муцуната на кравата е единствено приласкаваща, макар духовникът да е възрастен приятел и милосърден другар в играта – детската скороговорка с ритмично пляскане с ръце „враг-невраг“, с която филмът сполучливо превежда детето през смъртта, превръщайки я последна детска молитва и упокой под камбаната, напомня му я отдалече, само със знаци, призрачен попът накрая в сръбското училище, предричайки и бъдещата самота и сочейки пътят през нея – враг-невраг, обръщането в тази игра се случва и носи спасение.

Камбаната, която прихлупва момчето е образът на обрата в перспективата на филма. Много добра метафора без никакво поучение и без православни песнопения. И двукратното чудо на оцеляването на Ненад под нея съвсем не носи патос на вярата, то е онзи залог неправдоподобие след края на елегията, с който тя може да премине границата на националната мъка и да даде исторически шанс за по-добро бъдеще. Този двукратен финал – продължението след края на елегията, носи катартичния момент и гради истинската красота на филма, отвъд майсторски разказаната моноетническа история. Това продължение успява да извлече и мотивира патос за всички страни, който вече не пита за правдоподобието, а е щастлив от възможността.

Какво друго му трябва на доброто кино, освен на излизане от залата да има развълнувани и удовлетворени зрители.








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: March 15th 2016
Посещения: 422






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди