литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Режисьорът Андрей Слабаков напоследък се преквалифицира в поет. Или по-точно — през 2004 година той признава, че освен свиреп бичувател на обществено–политическите несъвършенства, е и заклет автор на писоарна лирика. Увлечението му датира още от Татово време. Още тогава той е предвидил налагането на така наречената траш естетика в българската литература. Това е явление, съществуващо по света още от 60–те години на миналия век, но е анализирано и обяснено едва в средата на 90–те от руските мислители Анатолий Осмоловский и Олег Мавроматти. Те двамата определят траша като “субкултура на лумпен-пролетариата”. В една от статиите си по темата Осмоловский пише: Нормално е трашът да предизвиква реакции от рода на: “Това е пълна глупост”, “Егати простотията” и тъй нататък. Но това е така, защото авторите му – големи интелектуалци, умишлено са преследвали качествената безсмислица и

здравословната олигофрения.

Неслучайно и самият Слабаков признава в едно от стихотворенията си: “В целувката ми мисъл не търси/ Отдавна е умряла в някой ъгъл”. От самата корица творбите му са определени като “писоарна лирика”. Но разгърнем ли книжката, се натъкваме и на истинско находище от всякакви фекалии (наричани за по-кратко “лайна”), глисти, умрели свине, крастави плъхове и тъй нататък — все възвишени неща, чието място е извън писоара. Подобно на споменатите интелектуалци, и Слабаков се мята неистово между безсмислицата и олигофренията. Например в следното четиристишие: “От глупостите ти космати/ Главата ми тупти като сърце/ А мислите ми някога крилати/ Разплути пъплят, влачейки нозе” се подчертава гордостта от постигнатото безсмислие. От друга страна имаме наистина знаменита трашерска любовна сцена, недостижима дори за класик като Мавроматти: “Посягам аз към твоите гърди!/ Но скрит във храстите, зад брясто/ Козел ни гледа и пърди!”. Любовната тематика обаче се оказва тясна за Слабаков, преследван от натрапчивото усещане, че е гений. Той посяга и към жанра на притчите. Заглавията стават все по така: “Притча за щастливия лайнояд”,

“Притча за свободното говно”

и прочее. Посвещава (безсмъртни) стихове и на нашите класици. Особено снизходителен е към Димитър Димов, когото Слабаков обезсмъртява в “Тютюн 1”. Там четем: “Напича слънцето полека/ Над ширналия се тютюн/ Втвърдява то земята мека/ А мен ме мъчи зъл сюргюн”. Последната дума означава констипация, един прекрасен подарък за автора на “Осъдени души” и “Тютюн”. Сред сайдисаните са и Антонио Вилалди, Никола Йонков Вапцаров, Пею Крачолов Яворов, Атанас Далчев и Антон Страшимиров. Яворов сигурно се върти в гроба заради следната удивителна комбинация между “Две хубави очи”, “Градушка” и витизчийско остроумие: “Душно, прашно, жега, зной/ Влага, пот, прасци космати/ А над тях покрити с гной/ Гледат две очи познати”. Очевидна е целта на читателя да му стане гадно, след като прочете тези редове. Такава е и целта по принцип на траш–естетиката. Лошото е обаче, че Слабаков едва ли ще бъде разбран. Просто литературната ни институция в момента е в лапите на така наречените постмодернисти. Стиховете му няма да влязат в читанките за щастие на неизцелимите пуритани. Но за сметка на това той няма намерение скоро да миряса, ако съдим по обещанието му в края на книгата тя да има три продължения: “Клоака и хамстер” — детски роман в стихове, “Косми и пъпки” — младежки мюзикъл и “Гъз глава затрива” — политически фарс. Но защо е цялата тази припряност, сигурно ще се запитат драгите читатели! Ще се опитаме да им отговорим с въпрос: Акира Куросава написа ли преди време “Потта на жабата”? Написа! А защо тогава наш Андрей да не напише писоарната си лирика? Но нека цитираме едно от творенията му така, както си е.

Андрей СЛАБАКОВ

ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:

“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”

“Лайно! — отвърнах му веднага —
Клозет търси — не дума блага!”

ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
И ти ли мислиш, че е наша грешка?

22. 07. 1991 Рим

Това стихотворение е толкова поучително и поетично, че авторът на тази статия тук може само да замълчи.

Георги КАЛЕНДЕРОВ

===ДОСИЕ===
* Живял съм 7 години в Италия. Но аз не искам да се събирам с прости хора. В чужбина те са огромно количество. В България скоро ще станат, но още не са и тука ми е по-добре, защото все пак мога да си говоря с всякакви хора, казва режисьорът.
* Една от най-великите мисли на Андрей Слабаков е “В България няма много хомосексуалисти, но пък е пълно с педерасти”.
* Нашето държавно управление е перфектно, признава Слабаков. След като недоразумение като Азис може да събере 25 000 души на стадиона, значи всичко е на мястото си. Дори се пипа прекалено леко. И едно време имаше брадата жена, но я държаха в палатка по панаирите и я показваха за пари като чудо на природата.

----------------------------
Андрей Слабаков. Разклати преди употреба. Писоарна лирика. ИК “Световит”, 2004 г.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а