литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Георги Гочев
Приказки от Виенската гора: бележки
Представлението на Лилия Абаджиева върху текста на Йодьон фон Хорват





Бих похвалил “Приказки от Виенската гора” на Лилия Абаджиева, защото от съвсем банални неща се е получило приятно и уютно представление, и ако фасцинирането се казва за големите спектакли, то липсата на скука — трябва да се каже за добрите. Това е салонен опит, театър между познати: той издава внимание, без да изисква следене на детайлите, а сцените са така снадени, че нито онова, което вече е показано, изчезва напълно, нито пък натежава нататък.

Силните места: масовите сцени; онези цитати от други представления на Лилия Абаджиева, които са уместни, например гол танц с куфари в пушечна гора, който отпраща към танца с акордеони във “Влюбеният Вертер”; масовото сбиване върху въртящата се сцена, добре разделено хронично на две части — жени удрят мъже и мъже удрят мъже; замирането в статуарни групи, което изблъсква напред действието; неврастеничното общуване, което — ако представлението носеше и културно-исторически реалии — би паснало с виенското преживяване на личния контакт; танците, които са направени чисто и без пошли еротични претенции; най-сетне, напрежението в чисто актьорските сцени, което се мотивира като неврастения, но се зачита като нов пласт енергия в спектакъла, който обаче не показва неопитност.

Слабите страни: текстът, който през повечето време е обикновено дърдорене (общо взето подобно представление би минало и без текст); съвсем неясният сюжет, който се свива до едно добре изиграно откровение, до новината за смъртта на някакво дете, което дори не се е появило; музиката, която е неравномерно търпима — заради редуването на кафеджийски валсове с думкане от някой клуб.

Нещата са се получили по ръба: масовите сцени са все пак ювелирни, а общуването е все пак препятствано, сюжетът все пак се оплита. Както се казва, във всяко представление на Лилия Абаджиева има дъжд; е, в това няма и пак става.





“Приказки от Виенската гора” от Йодьон фон Хорват, реж. Лилия Абаджиева, УТ “НАТФИЗ”, 2004








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: January 26th 2005
Изпратил: Георги Гочев
Посещения: 3746






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди