литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Невена Панова
За античната икономика като изкуството да се управляват стопанства (и текстове)





Това представяне на Икономика не се вглежда само в изданието, на което все пак основно е посветено, но по някакъв начин е и размишление за Променади. Тази рубрика в Пеликаните беше замислена през 2004 като място не просто за рецензии за отделни книги или семинари, а за такова представяне на книги, диалози и хора, което по някакъв начин да ги включва, независимо дали свързвайки или разграничавайки ги, в своеобразен хуманитарен и хуманитаристки маршрут за променади-послания, преводи, покани, подкани и представяния. А всъщност една издателска поредица сама по себе си също е подобен маршрут, вървейки по който (или дори само пресичайки го) читателят неминуемо се влияе от комбинацията между отделните точки-спирки-издания. И както след Псевдо-Аристотеловата Реторика към Александър от 2004 г. (с чието представяне започна тогава и маршрутът на Променади като рубрика) новото издание на библиотека “Делос” на издателство “Сонм” е именно Икономика от лятото на 2006 г., а в края на 2006 се появиха още два превода от старогръцки (в един том Аристтеловите трактати За небето в превод на Димка Гочева и За възникването и загиването в превод на Димитър Илиев; Платоновите Закони в превод на Невена Панова и Георги Гочев), така ни се иска и разхождането — авторско, критическо, читателско — по Променади да приеме един по-бърз ход.

А като маршрут с разклонения или по-точно като мрежа от няколко възможни маршрута може да протече и читателското разхождане по текста на Икономика — не само защото форматът на сборник позволява непоследователно и фрагментарно четене, но и защото преведените текстове са съпътствани от различни преводаческо-коментарни малки текстове, бележки и индекси, както е характерно за книгите от “Делос” по принцип, което също помества отделните заглавия в картата на един общ маршрут. В случая с Икономика тези паратекстове ни разхождат по пътя на събиране на сборника и обясняват много нужни реалии и настройки на древните автори, които ни позволяват да разберем доколко икономически, но и доколко литературен е всеки един от включените текстове. А така книгата се превръща и в нещо като история на старогръцката култура от класическата епоха като култура на икономиката, в античния смисъл на понятието.

Сбирката текстове ни предлага, от друга страна, и възможността за разхождане между основните форми на старогръцката философска проза (Ксенофонт, например, е представен и с трактата За приходите, и с диалога Диалог за стопанството), както и разхождане между текстове с различна съдба (четем както отсъси от съчинения, които са сред най-известните на своите автори, каквато е Никомахова етика на Аристотел, из която е подбран фрагмент, удачно озаглавен “За парите”, така и такива със съмнително авторство като Икономика от Аристотеловия корпус, която всъщност е била първата стъпка по маршрута до оформянето на този сборник и около нея са били събрани и останалите текстове; сред които откриваме запазени както изцяло, така и фрагментарно или пък дори едва в латински превод.

Но отвъд събраността на текстове с различни истории, по-важен е (разбира се или поне като че ли) съдържателният маршрут, който те очертават, тоест доколко ни отвеждат до различни посоки на мислене на икономиката или на онова, което гърците са разбирали под икономика. За гърците икономиката, най-напред чисто етимологически, е изкуството да се управлява ойкос-ът: семейството, домът, домашното стопанство и в този смисъл Ксенофонтовият текст За приходите най-сериозно се отличава от останалите, доколкото единствено той се занимава с въпроса за финансовите ресурси на една цяла държава. Иначе в сборника като цяло повече се говори за уменията, изисквани за правилното стопанисване на ойкос-а, както и за моделирането на стопанския партньор в редица ежедневни (но и принципни) ситуации, икономиката като възпитаване, икономиката като дял от етиката, а не като точна наука.

А и както в представата си за гръцката литература като цяло сме склонни да се колебаем между твърде широкото приемане на всеки текст на старогръцки за част от литературата, но и обратно, особено в сферата на прозата, да откриваме множество страници, които разпознаваме като чисто научен текст в дадена област, така и този наръчник по икономика съдържа в себе си възможността за различно четене, дори на всеки включен в него откъс. Определението Наръчник пък не използваме тук чисто синонимно, не и като твърдо жанрово определение, нито категорично оценъчно, а като означаваме сборника така, имаме предвид, че той може да бъде четен, ако попадне на подходящия читател, и като едно наистина прагматично четиво — сред всички текстове могат да бъдат открити конкретни отговори на основни въпроси, свързани с разрешаване на икономически проблеми и задачи, макар и специализираният поглед да би могъл да открие в тях и белези за това, че в някои точки гръцкият автор не е бил чак толкова добър икономист, стопанин или земеделец; тези съвети и размисли обаче могат да бъдат разчитани и като философски аргументи, както е например с всичко казано за земеделието в Диалог за стопанството на Ксенофонт. При стоика Хиерокъл (най-късният автор в сборника, кр. II в.пр.Хр.) сякаш е обратното: напред излиза първо разхождането из текста като из философска протрептика, която обаче отново може да бъде разбрана и като дидактичен текст, който съветва за реда и подреждането на задачите, включително икономически, в семейството. Така, с фрагментите на Хиерокъл, завършва томът, а в началото му стои споменатият откъс от Никомахова етика на Аристотел, посветен на парите, който, макар и да изглежда на места като математическо уравнение, също е посветен именно на философията на размяната и обяснява ролята на парите чрез понятието за реципрочното справедливо. А всъщност като Наръчник може да бъде четена и голяма част от Псевдо-Аристотеловата Икономика заради изброяването на примери на различни типове управители и различните типове стопанисване, прилагано от тях, а целият този трактат, впрочем, е изграден до голяма степен като пример за съпоставянето между изкуството за управление на стопанството и изкуството за управление на държавата.

Както посочихме, освен поемането на смисъла на няколкото преводни текста, сборникът съдържа и обемна коментарна част, а освен това още Предговор от Красен Станчев и Приложение — превод на откъси от есето За многолюдността на древните народи на Дейвид Хюм (в превод на Анета Димитрова и Димитър Илиев). Георги Гочев, преводач и съставител на целия том, който и в споменатата по-горе Реторика към Александър от поредица “Делос” също се бе спрял на Хюм за подобно приложение, явно открива в неговите текстове удачния междинен вторичен образ на античността, независимо дали като реторика или като икономика, който би могъл да разшири разбирането за античните феномени с факти и чрез подход, който явно е външен и много по-късен спрямо съдържанието на оригиналните старогръцки извори, но и предхождащ и удобно отдалечен от съвременния коментар, опиращ се на една позната рецепционна логика; която пък позволява също вариране на индивидуалните навици за ползване на подобна книга и ни дава възможност да започнем разхождането из Икономика и отзад-напред, от индекса; макар че след като е наличен индекс, то това вече не е обратната, а може би точната посока: за да решим дали първо да потърсим сребърни находища, покъщнина за случайни нужди, това-да-си-вечен, общуване с приятели или диви растения... — това е съвсем случаен подбор на няколко единици от индекса, дори без да се съобразяваме с това, от индекса към кой текст ни попадат пред погледа. Но донякъде случайно се изгражда и всеки сборник — дори да съдържа действително основните свидетелства за своя заглавен обект, той никога не може да обхване всичко, което би могло да се обхване, независимо дали то е известно или не на съставителя, който трябва да подбере отделни свидетелства по темата, които познава, или да научи и самият той и за други... но все пак именно и единствено така, на границата между случайността и субективността, но и на обективността (и отново — субективността ) на “класическите” предходни опити в създаването на история на някое изкуство като античната икономика чрез определени текстове, които говорят за него, на границата между обективността и субективността и на самото преводаческо изкуство, може да се създаде сборник като Икономика, а такива сборници заслужава впрочем не само античната икономика, но и други антични изкуства и практики. Очакваме ги.





Икономика. Антични автори за стопанството. Аристотел, Псевдо-Аристотел, Ксенофонт, Хиерокъл, съставителство и превод от старогръцки и латински: Георги Гочев; редакция: Николай Гочев, София: “Сонм”, 2006, 268 с., 14 лв. (с подкрепата на Програма Култура 2000 на Европейския съюз).








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: February 14th 2007
Изпратил: Невена Панова
Посещения: 4042






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди