литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Гергина Кръстева
Не по Маркес, но не и по Ева
Гергана Атанасова. „Ковачът на слънцето”. Фондация „Чудомир”, Казанлък, 2009





От дълго време не бях са радвала така непосредствено на поетически текстове. По случайност първата ми среща с поезията на Гергана Атанасова се оказа и първият текст („Продавачката на портокали”) от книгата, която впоследствие с удоволствие и неколкократно четох – „Ковачът на слънцето”. Възхити ме непосредственото чувство и лекотата на живата, жизнена метафорика. Началото на „Продавачката...” („безумно синята ѝ рокля с копчета / от портокали / самодоволен / през екватора на кръста ѝ / се е изтегнал / погледа на стария зарзаватчия...”) се оказа своеобразна увертюра към един наглед непретенциозен, но всъщност рафинирано премислен и едновременно с това щедър художествен свят, в който усещането за влизане в уж познатите модели на атрактивни лични митологии все пак успява да изненадва с особена естественост. Като че ли всяко от стихотворенията на Атанасова умишлено провокира игра на сетивата, непрекъснато подава метафори, с които и парадоксално изговоря невъзможността да се изговори ежедневния свят, и го „приковава” в уюта на собствената му неповторимост. Така вестникарката е не просто „момичето от будката за вестници”, а „измачканата черно-бяло снимка/в джоба на града”(„Вестникарка”), студът е „тъмна февруарска дума”, а „слънцето се лута изоставено без преводач” („Прозаичен февруари”), април е описан така: „април заменя синовете си за бури. / Бледнеят между веждите му първите ята (...) Дими в окото му зеленото на храстите” („Април”).

Твърде ценно в тази лирика, струва ми се, е финото преодоляване на лепкавата представа за т. нар. „женско писане”. Въпреки че Гергана Атанасова конструира по женски пищен свят, в който разноречиво заблестяват както внезапно избухналата и леко иронична мъдрост, провокативно прицелени в уж-някакво-случване („Муза в ухото на парка”, „Пикник”, „Жената-сричка”, „Не по Маркес”), така и утаеното безвремие, спотаяващо поетически смисли от сътворението насам („Притча за сътворението”, „Реброто на Ева”, „Хлябът на живота”, „Берачка на смокини”). Тази своебразна сглобеност на взривове и спокойствия се удържа от специфичния хлад на мъжките разроявания, изпълващи книгата в множество превъплъщения. Но във всяко едно от тях се долавя Мъжът – взрян в хаоса на женското („Мъжът с най-голямото око”), повтарящ контурите на емоционалните му граматики („Автограф”), въпреки нетрайностите – Създател, Събирач, Съхраняващ („Резбарят на времето”, „Косачът на дъждове”, „Пастирът на ветровете”, „Ковачът на Слънцето”). Припознати като близки („Срещнах странни мъже...) или липсващи („Мъжете, без които се харесвам”) мъжките присъствия в тази книга като че ли доизричат женското и това е подозрителна необходимост за едно писане, което уверено можем да възприемаме и като моделиращо „елегантната рационалност” на света. Тъкмо заради това усещане (дълбоко вярвам, че не е заблуда, породена от първо впечатление) мога да подмина с миналовековна носталгия незабележимите романтични отблясъци, „прорязващи” текстове като „Ракурс” и финалния „Чудеса в шепата”.

Но не мога да не повярвам на писане, което предлага стихове като тези: „Обтяга се по кръглата си майска траектория / настроен с камертони и стрели сезонен дъжд. / И прекипяват от мухи и любопитни хора / градските балкони, / допрени в упор на разгърдените локви. / Срутват се стрехи.” („Дъждовен вехтошар”).

Писането на Гергана Атанасова е твърде уязвимо – привидната му лекота трябва да удържи напора на сгъстената образност, да игнорира залитането по сантимента, да се припознава в нови различия. Как ще се опази и оглежда във времето е въпрос, в който крия и тревогата, и любопитството на очакването си.











  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: November 20th 2010
Изпратил: Гергина Кръстева
Посещения: 1119






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди