литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
За белетристиката на Мирча Елиаде
Мирча Елиаде. Младост без младост. „Авангард Принт“, Русе, 2008





Странно наистина. Когато през 2008 г. държах в ръце ръкописния превод на „Младост без младост“, който пуснахме в бр. 9 („И“) на алманах „Света гора“, не очаквах, че малко по-късно ще чета цял том (550 с.) с „фантастичната проза“ на Мирча Елиаде. За което не само аз, но и цялата интелигентна българска четяща аудитория сме благодарни – на първо място на О. Стамболиев (превод, подбор, предговор, ще вметна – и добавените в края на книгата „Летопис за живота и творчеството на Мирча Елиаде (1907–1986)“ и „Книгите на Мирча Елиаде“), и, на второ – на Румънския културен институт, с чиято финансова подкрепа книгата е на пазара. За мислител от ранга на М. Елиаде може да се пише и говори безкрайно. Ще спестя суперлативите си, защото само информацията от приложенията в края на тома действа потискащо: М. Елиаде живя близо 80 години и издаде над 70 заглавия (на български по-интензивно е издаван след 1989 г., и то научните му изследвания); зад сухата статистика обаче се откроява пълнокръвен живот на световен интелектуалец, гражданин на света, един от бележитите писатели, есеисти и мислители на XX век. Голяма част от интелектуалното му наследство е писано на френски и английски език, особено след емиграцията му в Париж през 1945 г. (преди Втората световна война Елиаде работи на различни служби на Запад и странства из Европа), но немалка част, особено прозата му, е на родния румънски език. („Пиша прозата си на румънски, на езика, на който сънувам и мечтая.“) За огромното по обем и значение научно творчество на М. Елиаде няма да говорим, макар че то е тясно свързано с белетристиката му. „Той е прав – пише О. Стамболиев в предговора си „Мирча Елиаде – Време и Завръщане“, – че не сравнителната митология и история на религиите, а собственият му жизнен, интелектуален и духовен опит, както и въображение са му подсказали неговите художествени образи. Но темите – и преди всичко Времето – и в новелите, и в романите, и в научните му трудове са всъщност еднакви.“ Трябва да признаем, че селекцията на творбите в настоящия том е достатъчно представителна, перфектна и обоснована от О. Стамболиев, за да добием пълна представа за белетристиката на Елиаде, за търсенията му в тази област на художественото слово и постиженията му в нея. (За отбелязване е, че литературният му дебют е романен – „Изабел и водите на Дявола“, 1930 г., но първото си литературно съчинение пише още през 1922 г. – „Роман за късогледия юноша“, един автобиографичен текст, който ще бъде публикуван едва 64 години по-късно; до началото на 20-те години на XX век той е поставил името си под 50 научнопопулярни статии и литературни очерци... В случая с „Младост без младост“ става въпрос за селекция „фантастична проза“ – понятие условно, колкото е да речем „литературата на факта и документа“. Независимо обаче как ще я формулираме – „фантастична проза“, магически реализъм, интуитивна логика, езотерична фантастика и т.н. – понятия, все ограничаващи и недостатъчни за дефинирането ѝ – това е белетристика с най-високи естетически качества, която няма (почти) нищо общо с днешните понятия фентъзи и сайънс фикшън. Тук впрочем е мястото да изтъкнем предимствата на тази проза, независимо че още в средата на 30-те години на миналия век, когато Елиаде е достатъчно известен, поне в Румъния, се появяват критики към неговия „небрежен“ стил на повествование, за разлика от „по-пластичната и елегантна“ фраза в научните му текстове. („Аз мисля, че най-важното е какво ни казва една книга, а не толкова как е написана“ – е отговорът на М. Елиаде.) Ако търсим външни сходства, бихме сравнявали неговата проза с тази на Фр. Кафка, Р. Музил, Платонов, Булгаков, Д. Хармс, Льоса; с У. Еко или Дан Браун и др., но тези външни белези опират по-скоро до фабулни или сюжетни трикове, до външна техника, които „Мостът“ (един от програмните му разкази) отрича. Или както пише О. Стамболиев: „Може би затова е почти невъзможно да се преразкажат новелите и разказите на Елиаде“. Авторът се отказва от рамките на историческата хронология, за да се очертаят по-добре „координатите на „свещеното“ (сакралното) пространство и атмосферата“. Според румънски изследовател повествователният модел на Елиаде е „митологично-полифонична реч“. Това доказва и структурата на разказа „По улицата на Спасителя“ – поредица от истории-епифании с отворен финал, без авторът да тълкува или разяснява тайните на събитията и явленията, изпълнени с езотерика и символика, както и „затъмненията на Възвишеното в непосветения свят“. Елиаде продължава търсенията във фантастичната проза на своя знаменит предшественик романтика Михай Еминеску, както и на следващите го майстори – Йон Лука Караджале, Гала Галактион, Войкулеску, Ч. Петреску, М. Садовяну и Павел Дан. За разлика от тях обаче той пресъздава и тълкува най-вдъхновено древната митология в духа на сакралната двойка Възвишено – Земно като опозиция, но и като взаимно допълващи се понятия. „Аз ще възвърна достойнството на метафизичната проза, която пренебрегват реалистите, издигнали на пиедестал психологическия анализ за сметка на спектралния“ – пише Елиаде в Дневника си. И още: адаптирайки митовете, митологията за съвременното съзнание, той се опитва да докаже, че „днешният човек не по-малко от първобитния се нуждае от митове и поучителни истории“. Важен в този аспект е „инструментариумът“ от двата финални текста на книгата – „Възвишеното и Земното“ и „Митичният остров Евтаназиус“, които играят ключова роля към разбирането на прозата на Елиаде... За финал – две думи за малкия роман „Младост без младост“ (заглавие, вдъхновено от румънската народна приказка „Младост без старост“), дал име на тома с „фантастична проза“ на М. Елиаде. „Случаят“ този път е, че когато през човешкото тяло премине електрически заряд с огромен волтаж, това може да предизвика в организма мутация. Освен това такъв мощен заряд (от поне един милион волта) не само че нямало да убие човека, но щял да предизвика и тотално регенериращо действие. На с. 48 Професора обяснява на своя „пациент“, улучен от светкавица, че горните думи са породени от интереса на Гестапо към подобни експерименти и най-вече от теорията на д-р Рудолф, приближен на Гьобелс. Историята, както може да се предполага, е безкрайно заплетена и интересна. Може би затова е филмирана (1980) от Франсиз Форд Копола в Балчик и Букурещ за Холивуд. През същата тази 1980-а романът е публикуван за първи път на румънски в Париж; през същата година Лионският университет „Жан Мулен“ предлага М. Елиаде за Нобелова награда; следващата 1981 година изд. „Галимар“ публикува романа на френски под названието „Времето на един столетник“, а през 2008 г. същият роман, в комплект с друга „фантастична проза“, излиза и на български език. Желаем ви приятно четене в компанията на Мирча Елиаде.







  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: November 26th 2010
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 1937






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.06 Секунди