литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
„... докато сам се превърнеш на вятър“
Аксиния Михайлова, „Най-ниската част на небето“, колекция „На острова на Блажените“, ред. Екатерина Йосифова, печат „Симолини“, С., 2008.





Винаги съм харесвал Аксиния Михайлова – и като жена, и като поетеса и характер. Макар че я познавам по-скоро бегло, еднократно може би, от онова явяване на конкурса „Южна пролет“ през 1995 г., когато тя участва с дебютната си стихосбирка „Тревите на съня“ в конкуренция с Елена Алексиева, Марин Бодаков, Станислав Градев, Емил Иванов, Георги Николов, Яна Соленкова и др., за които (другите) по-късно не чух нищо, или почти. Тогава аз спечелих „Пегаса“ за белетристика, а тя за поезия – не. Спечели го Георги Николов. Не това е важното, знаем как е по подобни конкурси, макар и до днес Хасковският да си остава най-старият и авторитетен литературен конкурс. Още тогава обаче бе прокарана явно демаркационната линия (а всъщност далеч по-рано) стари (леви) – млади (десни), колкото и условна сега тя да изглежда. Ние бяхме от страната на „младите“. Днес не сме млади. Още в средата на 90-те Аксиния имаше солидна творческа биография като поетеса и преводачка, работеше в изд. „Парадокс“, беше един от основателите на небеизвестното сп. „Ах, Мария“ (впоследствие „Ах, Мария и приятели“, с Румен Баросов) и член на редколегията му, като студентка беше печелила награда за превод (на Жорж Батай)... По-късно от печат излязоха книгите ѝ „Луна в празен вагон“ (колекция „Аквариум Средиземноморие“, 2004), „Три сезона“ (2005), „Krotenie“ (Братислава, 2006), участваше в редица европейски и световни фестивали и форуми за поезия, през 2002 г. беше един от учредителите на франкофонското поетическо движение „Cap à l’Est“, превеждаше и съставяше антологии на съвременната литовска (2007) и латвийска поезия (2008), както и отделни книги с поезия и проза и т.н. Но за поезията ѝ, и по-конкретно тази в „Най-ниската част на небето“. Първо, тя е отпечатана на завидно полиграфическо равнище, колекционерски (като част от колекция „Аквариум Средиземноморие“ – „Луна в празен вагон“, и колекция „На острова на Блажените“ – „Най-ниската част на небето“, водещ редактор и на двете е Румен Баросов). Тази чудесна поезия има корени, за които си заслужава да говорим. Имах късмета, че преди книгата ѝ четях/препрочитах „Привечер“ на Светлозар Игов. В „Югът“ на Марсел Пруст той пише: „Нейде в огромния си роман, не си спомням вече къде и цитирам по памет, Марсел Пруст казва, че не съществува област, която да няма свой юг. Запомнил съм тази мисъл, защото отдавна искам да напиша нещо по-голямо за „средиземноморските начала“ в нашата култура, всъщност доста оскъдни, макар че ние принадлежим и на средиземноморския свят.“ Ето за тази „южност“, „тъга за юг“ (К. Миладинов), за това „средиземноморско“, за тази pensée du midi става дума, когато четем А. Михайлова (можем да допълним този ред с още определения на Св. Игов, провокирани от М. Пруст – че българската култура е колкото „медитеранска“, „антично-полисна“, „морска“, толкова повече тя е „балканско-континентална“; но тя е и „земя пределна“ според П. П. Славейков, което според Св. Игов трябва да разбираме „по-скоро в транзитивен, а не във финален смисъл, т.е. като междинна и кръстопътна, а не като крайна и гранична; предел тук значи не край, а преход, мост“ – вж. „Homo balcanicus: кръстопътният човек“ в кн. му „Привечер“, 1999 г.). И какво, ще кажете, къде е медитеранското у Аксиния? Ще кажа, че то е в повече в „Луна в празен вагон“ (за което говори и колекция „Аквариум Средиземноморие“, в която излиза) и по-малко в „Най-ниската част на небето“. Колекцията „На острова на Блажените“, под „шапката“ на която излиза втората книга, показва един нов непресъхващ интерес към голямата Славейкова книга с това заглавие. Тук не става дума за римейк (Атанас Натев), нито за травестиране или модерна версия (Златомир Златанов). Става дума за улавяне на духа на времето, в което живеем, в трагично-изповедалните по женски омекотени образи, в пейзажа, част от който е и лирическият герой, в отелесяването на света наоколо, в неговото оживяване (като някакъв хилозоизъм). Тази стихосбирка е по-пестелива на изразни средства, по-лапидарна от „Луна...“, тя е по-земна, търси пределите в нещата, лимитите на чувствата и страховете ни и ни внушава, че те са там – в „най-ниската част на небето“, хоризонта, където изгрява и залязва слънцето, където се раждат и умира денят и живота, хоризонт, който трябва да преодолем както страха от смъртта. Може би като преоткрием детето у себе си и възвърнем забравената си сетивност, „наблюдавайки / колко съвършена е / в детството си смъртта, / колко свободна“. Или като се научим да пускаме хвърчила: „да пускаш хвърчила / е като да населяваш душата си / с нови небеса, / докато сам се превърнеш / на вятър“.







  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: December 4th 2010
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 1337






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди