литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
Литературният скандал / Скандалът като литература
„Литературният скандал. Скандалът като литература“, УИ „Пайсий Хилендарски“, Пловдив, 2010





Ето една наистина благодатна и интересна във всяко отношение тема, занимавала пресата (по-често оцветена в жълто) и научните литературни издания през различни години. Сборникът с горното заглавие се появи през 2010 г. като резултат от проведената на 28 и 29 май 2009 г. конференция в Пловдив от катедра „Българска литература и теория на литературата“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Съставители и редактори на книгата са Любка Липчева-Пранджева и Инна Пелева. В уводните си думи те обясняват, че за жалост сборникът не включва дискусиите по време на конференцията. Както за съжаление е и фактът, че не всичко четено на форума е влязло в книгата, а също и липсата на предговор. Прочее, пишат редакторките, тази „жертва“ е в името на това, „сборникът да бъде четен като предговор към бъдещата тематична поредица, която ще разоре и нашата си нива (чуждите откога плод дадоха!) по посока на отказаното приличие във/чрез/покрай литературата“. Следват прелюбопитните заглавия на тази (предстояща) поредица, които тук ще спестим, за да уважим въображението на интелигентния читател и да изострим трилърното.

И в тези над 170 страници е казано достатъчно по аспектите на скандалността в литературата. Навремето си мислех, че една от емблемите на подобно явление е драмата на Йовков „Боряна“, която кара „певците“ на българското село Йордан Йовков и Елин Пелин да се хванат за гушите (Е. Пелин в статия обвинява в плагиатство добруджанеца, че е взел изцяло сюжета си от „Гераците“, Йовков не му остава длъжен. И т.н., докато не след дълго Йовков, поради преживения стрес ли, що ли, заболява от рак и си отива от този свят.) Но да се върнем към книгата. Какви са определенията за литературен скандал според някои от авторите в сборника? Николай Аретов: „Скандалът е съществен елемент от културния живот на модерната епоха. Както е известно, той може да бъде съзнателно търсена стратегия за налагане на нова поетика или за собствено присъствие в културата; до подобни жестове прибягват романтиците и модернистите. В България подобни скандали, струва ми се, са малко, а и не толкова ярки“. Според Магдалена Костова-Панайотова „очевидно идеята за скандала е в основата на хуманитарното познание“. И: „Колкото повече една култура подчертава първостепенността на генезиса, толкова по-скандална е тя“ (както авторката посочва твърдението на Игор Смирнов от статията му „Скандалът“, 1999 г.). Сава Василев: „Що се отнася до съдържанието на понятието литературен скандал, то за такъв би трябвало да се приеме всеки, при който литературата е повод или причина за разногласия. От друга страна, достатъчно ли е участниците в един битов скандал да са литератори, за да се обяви той за литературен?“ И добавя: „сама по себе си думата „скандал“ е вече изпитание за представите за литературност. И на най-снизходителните. Съзнателно не употребявам „литература“, а „литературност“, защото литературността, освен естетическа категория, може и трябва да се разбира и поведенчески. Като маркираност на стила...“ За Анжелина Пенчева (от чешко литературно гледище) скандалите са си в крайна сметка „битка за позиции и територии, която с някои свои прояви напомня мутризацията, мафиотизацията“ (за периода на кризата на писателските институции в Чехия след Кадифената революция). За Мария Ендрева самото призиране на творци и книги носи в себе си скандала (разглеждайки конкретно „Справедливост за Сърбия“ на Петер Хандке и наградата „Хайнрих Хайне“). „Скандалът около Хандке – пише тя – поставя много въпроси за образа на дадена култура, оформян до голяма степен с помощта на културните отличия, и неговата обвързаност с политиката, която в крайна сметка, въпреки своята недостатъчна некомпетентност, участва в определянето на въпросната култура до извънестетически критерии“. Понятие „литературен скандал“ според Запрян Козлуджов все още не е терминологизирано, „твърде широко е и с него се обозначават конфликтни литературни явления, доста различни по обществената си значимост, острота на конфликтите, по причините, които ги пораждат, по степента на протичането си и отзвука, който предизвикват в общественото и социокултурното пространство“. И още: „Не е лишена от основания тезата на Н. Георгиев, според която „чувствителността към литературата в едно общество може да се измери с броя и шумността на литературните скандали в него“. Димитър Камбуров възкликва: „Литературен скандал днес? Трудна работа.“, разглеждайки два модела за литературен скандал („Апостолов“ на Сибиле Левичаров и „Пианистката“ на Елфриде Йелинек). И уточнява: „Поради прословутата многозначност на литературата да се докаже нарушаване на табута в нея е непосилно трудоемка задача. А и в свят на тълпяща се неграмотност и съответна немара към езика скандалът, който се взема за събитие, завладява и се надява най-вече на визията“. (В скоби се изкушавам да актуализирам темата със семплия филм на Мишел Бонев и скандала около него на Венецианския фестивал – 2010 г., който макар и в друга сфера на изкуството, поставя сходни проблеми и въпроси, както романа на С. Левичаров.) Владимир Трендафилов се опитва да идентифицира понятието „скандал“ в своите „Бележки върху днешното ни дебатно поле“. Той пише: „Скандалът в днешното българско литературно поле е до голяма степен неосъществен дебат. И още по-точно, демонизиран дебат, отплеснат в неинституционална посока чрез названието „скандал“.

Разбира се, както съставителките и редакторки на настоящия сборник посочват, темата е отворена, с продължение, което донякъде удовлетворява. Опитът на авторите е многопосочен – в синхрония и диахрония те изследват един важен моторен културологичен факт. Може би хоризонталните и вертикални разрези, които те правят и така сглобени в сборника, са малко стихийни, т.е. несъсредоточени в един географски топос – само родната действителност например, или в определено време/период. От друга страна именно тази „неорганизираност“ прави книгата интересна – надникваме в чужди зони и култури, имаме възможност за сравнения, паралели и изводи. Понякога анализаторите изследват единичен, конкретен факт: синестезията в поезията на символистите, обгледана като „проблематичен, дори шокиращ феномен“ в известната статия на Ст. Младенов срещу Т. Траянов – в „Листопад“, бр. 9–10, 1924 г. (Йордан Ефтимов); честотната проява на „биография“ в прозата на Г. П. Стаматов и кодифицирането на текста като средство, трик за „епатажно подриване на конвенционалния образ на културата“ (Инна Пелева); „юбилейната“ статия на П. П. Славейков за Йован Й. Змай – в „Мисъл“, кн. 7, 1899 г., която се явява уникален, безпрецедентен ругателски текст против големия сръбски поет, но всъщност насочена индиректно срещу Вазов (Светлозар Игов); свалянето от репертоарния план на Пловдивския театър пиесата на Иван Добчев „Лазар и Исус“ (по Ем. Станев) през есента на 2007 г. по молба на митрополит Николай (Атанас Бучков); скандала около наградата „Х. Хайне“ за „Справедливост за Сърбия“ на П. Хандке (Мария Ендрева) и др. Понякога скандалът прескача граници: романът „Страшния съд“ на Блага Димитрова попада в „двойно засенчено пространство на осигурен културен трансфер между ГДР и НРБ в началото на 70-те години на XX в.; немското издателство обаче „редактира“ – орязва, осакатява, текста по идеологически причини, на което авторката възразява писмено и спира от печат собствената си книга (Любка Липчева-Пранджева); понякога остава в рамките на една (чужда) държава/култура: „Скандалът като битие (Руските авангардни поетически групи – 59-те–70-те години на XX в.)“ от МагдаленаКостова-Панайотова; „Оплюй автора, убий критика! Литературните скандали около и в чешката литература след 1989 г.“ от Анжелина Пенчева; както и споменатия вече текст на Мария Ендрева „Справедливост за Сърбия“ на Петер Хандке. Литература, политика и медии в скандала за наградата „Хайнрих Хайне“. Разглеждайки синхронно различни аспекти на темата, интерес предизвикват дисекциите на Сава Василев „Тайният скандал или за тайните на скандала. По повод писмата и дневниците на Йордан Вълчев“, на Запрян Козлуджов „Млади“ срещу „стари“ 1907–2008 (за неосъществения литературен скандал)“, както и „Бележки върху днешното ни дебатно поле“ на Владимир Трендафилов – един логичен, макар и отворен, финал на сборника. С голямо удоволствие споменавам и новите изследователски позиции върху повече или по-малко известни „скандали“ от близкото ни и не така близко минало – „Поетите и техните „песни за душата“: един потиснат скандал (Петко Славейков, Иван Вазов и Светослав Миларов/Стефан Стамболов)“ на Николай Аретов и „По следите на един скандал. Разривът на „четворката“ с „Нов път“ в името на новите пътища“ на Владимир Янев, както и евристичните погледи на Светлозар Игов („Един южнославянски манифест. Пенчо Славейков за Й. Й. Змай)“, на Инна Пелева („Скандалното – направа и употреби в прозата на Г. П. Стаматов“), на Любка Липчева-Пранджева, Йордан Ефтимов и др.

Наистина безкрайно любопитен сборник, макар че му липсва дисциплина (но да не забравяме, че идеята е потенциална). А що се отнася до наблюдаваните български литературни скандали – каквато литературата, такива и скандалите. И обратното.








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: January 11th 2011
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 2041






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди