литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
„Маскарад на плъховете“
Росица Василева, „Маскарад на плъховете“, изд. „Астарта“, 2008.





Това е третият отзив, който публикувам за Росица Василева. И този път той е за роман – с претенциозното заглавие „Маскарад на плъховете“ (предишните два романа носеха доста по-сполучливите заглавия „Срещу вятъра – 2003 г., и „През“ – 2005 г.). През 1999 г. Р. Василева дебютира със стихосбирката „Стихове“, но оттогава досега романите ѝ (особено последният) поемат в себе си доста поезия, която играе определена роля в тяхната поетика. И ако за „Срещу вятъра“ бях доста сдържан („обиграно писане...“, „искрено...“, „надявам се да не е флирт“), а за „През“ – почти възхитен, за новия трети роман на Росица Василева съм объркан.

Ще се помъча да обясня. И трите романа имат общи белези, които ги правят почти трилогия, макар че героите им са различни (какви ти фиктивни герои – пълен факшън: доказват го тривиалните въвеждащи думи „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“). Еднаква е темата – българското „испанско“ емигрантство от 90-те и след това през погледа на моторджиите (рокерите) – в „Срещу вятъра“ окъпано в младежкия жаргон от купоните с „Металика“, в „През“ – прекарано през музиката и философията на Джим Морисън и The Doors, а в „Маскарад на плъховете“ героинята (героите) пердашат „треволяк“ на фона на Iron Maidon, да речем (с. 177, макар че правилното изписване на тази хеви-метъл банда, създадена в Англия през 1976 г., е Iron Maiden). Както и предишните два романа, и тук фабулата е пределно опростена: една героиня (Пресияна-Прес) – емигрантка в Испания, се завръща в родината си България, за да търси изчезналия си приятел Теди. Тук тя носи и текста си „Маковите поля“, който трябва да бъде публикуван. Следват разпивки, секс и друсане – всичко това обрамчено от един мазохистичен Пролог и един малко по-нормален Епилог, между които наред с „реалния“ живот ще срещнем и бароково-разточителни описания на градския ъндърграун и „лирически“ отклонения (към края), които обясняват що за идиотщина е мистификацията Маскарад на плъховете, кой всъщност е загадъчния Сиен, кои са баща ѝ, Табаков и сие и пр. Разбира се, това е роман за Доброто и Злото, за избора и компромиса, за любовта и омразата, за животът ни т у к и о т т а т ъ к, за емиграцията и носталгията, за бягствата ни от живота и завръщанията ни към него, за бунта и неконформизма на младите, за спасяващата роля на изкуството... Наративът е авторефлексивен, структурата му накъсана от стихове с определена въвеждаща в отделните епизоди роля. Този безкомпромисен и смел в езиково-стилово отношение роман (а и като тема, избор на герои, зад които стоя пристрастно-носталгично) обаче е ситуиран някак извън времето, обобщавайки фактите: „Не търсех паралели, злободневност, „историзъм“ – времето ще покаже или опровергае нестройния дух на вечно търсещия копнеж по една изчезнала хармония...“ – пише авторката.

И ако в случая действително говорим за емигрантска българска литература („написах романа преди време в Испания“), аз бих предпочел романа „Ангелски езици“ (2006, на бълг.) или сборника „Светлинка над главата“ (2008, на бълг.) на един друг българин, Димитър Динев, който пише на немски и български и живее в Австрия. Изглежда не само аз. Пък и какво ли значи „емигрантска“?








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: January 28th 2011
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 1728






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.05 Секунди