литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Владимир Шумелов
„Иван Кондарев“ на Емилиян Станев – една реконструкция върху основата на архива
Радка Пенчева, „Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“, ИК „ЛИК“, С., 2009.





Това е втората самостоятелна критическа книга на Радка Пенчева – нейна докторска дисертация, която излиза на пазара от ИК „ЛИК“ със спечелен конкурс на Министерството на културата. Както и първата – „Литературният архив – недоразказаната памет“ (ИК „Фабер“, В. Търново, 2003), и тази избира за свой обект на изследване литературния архив, но е съсредоточена монографично в едно от основните произведения на Емилиян Станев – първият му роман „Иван Кондарев“. Книгата продължава идеята на авторката не само от първото ѝ изследване, а и от многобройните ѝ публикации в специализирания печат в областта на литературната история и критика, да покаже как се твори „културна биография“; и тук ясно отчетлив е персоналистичният избор (като един от обектите на изследване); и в това свое изследване Р. Пенчева доказва, че моментът за подобни реконструкции (на историята, личността, историческото минало) върху основата на изобилен архивно-документален материал е повече от назрял, че на съвременната българска критика и литературна история днес са нужни интердисциплинарни усилия, за да завършим (или поне да се опитаме) оформянето (анализирането, усложняването, откривателството, уплътняването на представите) на такива мощни персонификации в нашата литература и култура като писателя Емилиян Станев.

Несъмнено най-ценна помощ в работата на изследователката ѝ оказва нейната дългогодишна дейност като гл. уредник на Къща-музей „Ем. Станев“ във В. Търново, многобройните контакти с различни хора от сферата на културата, както и упоритостта и научната добросъвестност към използвания многоброен архивен и литературен материал – мемоари, дневници, писма, лични документи, анкети и пр. За историческата реконструкция на събитията около 1923 г. освен изобилният документален материал, свързан с регионите на В. Търново, Елена, Дебелец, Килифарево, Нова Загора, са разпитвани и още живи наследници на анархистите от онова време, прегледани са Държавния архив във В. Търново, Централния военен архив – В. Търново, архива на Съюза на българските писатели (СБП), архива на МВР, разглеждани са обвинителни актове срещу участници от Септемврийските събития. Специалните благодарности на авторката са към съпругата на Емилиян Станев Надежда Станева (посмъртно) – преди всичко за разказите ѝ и запазените от нея дневникови записки на писателя около създаването на романа „Иван Кондарев“, към колегите на Р. Пенчева от различни музеи и архиви, към Димитър Хаджииванов, Сашо Първанов, Весел Момчев, Христо Медникаров и мн. др., чиито архиви са също използвани, към проф. Иван Сарандев – научен ръководител на това изследване, към проф. Елка Константинова, към проф. Светлозар Игов и проф. Румяна Йовева (като научни рецензенти при защитата на този труд), към доц. Андриана Нейкова от СУ „Св. Кл. Охридски“ и др.

Изследването е структурирано в няколко глави: гл. I – „Историята като предмет на художествено изображение в романа „Иван Кондарев“. Историческите събития, лица и факти“, гл. II – „Библиографски източници“, гл. III – „Романът „Иван Кондарев“ – история на написването, творчески постижения. Емилиян Станев – философ на българската история“, гл. IV – „Фолклорни източници“, гл. V – „Заключение“, гл. VI – „Бележки. Библиография“, гл. VII – „Приложение“. Освен уводните думи и заключителния „Именен указател“, книгата е богато илюстрирана с коментиран снимков материал в „Приложение“. Избора на темата на тази книга авторката определя с досега липсващи изследвания върху творчеството на Емилиян Станев и „отношението и преценките на писателя за историческите събития и личности“. Тя се е заела с нелеката задача да съчетае еднопосочните до днес усилия на историци, архивари, литературоведи и критици в един интердисциплинарен подход при решаването на поставения научен проблем. Това ѝ позволява да открои специфичния метод на работа на големия български писател в работата му с миналото, да изясни не само мотивите му към избора на историческата тематика, но и целенасоченото му използване на различни библиографски, архивни източници, спомени на хора и др. в създаването на романа „Иван Кондарев“. Не са малко поставените задачи за разрешаване в рамките на поставената тема и те са свързани основно с реконструкция – на пресъздадените събития и персонажи в романа в съпоставителен план (от особен интерес за нас са записките и информацията за отделни исторически лица взели участие в събитията – особено анархистите Петър А. Мазнев, Георги Шейтанов, Моско Рашев, Георги Симеонов Попов, Мариола Сиракова и др., на Никола Агънски, д-р Христо Момчилов, както и на някои комунисти – Трифон Сарълиев, Георги Сарълиев, Петко Ахчиев и др.), с преглед на съществуващите архивни единици по „Иван Кондарев“ и събитията от 1923 г. в личния фонд на писателя, съпоставително проследяване и разглеждане на форми, начини и средства, чрез които отделните архивни единици и други източници са вплетени в художествената тъкан на романа. Като резултат от една такава изследователска дейност Р. Пенчева се опитва да направи една обобщена характеристика на творческия процес у Емилиян Станев (нека споменем само в тази посока анализа ѝ на една форма на този процес, която наричат „между текста и цитата“, т. е. кое от съществуващите многобройни източници Ем. Станев използва в романите си като цитати или заимства директно; или прецизното отчитане на това какви документи са използвани в настоящото изследване – от официален произход или лични документи). И още: проследени са библиографските източници, послужили за информация на писателя (по-голяма част от които са от личната му библиотека, а използваните от други места са посочени само като заглавия); проследена е творческата история на този роман, писан цели 14 години (от 1950 г.), разгледана е излязлата критическа литература за него до най-новите днешни изследвания, в отделна глава изследователката се спира на някои фолклорни аспекти на сватбения ритуал в романа „Иван Кондарев“ (сватбата на Костадин Джупунов), описани са фолклорните материали (при женитба, при годеж и пр.), дадени на Ем. Станев от неизвестен свещеник.

Без да поставяме под съмнение факта, че „Иван Кондарев“ е едно от най-големите романови постижения на новата българската литература, ще допълним, че след книги като тази на Радка Пенчева това убеждение се превръща в трайна позиция. Разчитайки документите от архива на Емилиян Станев, както и документи от различни други източници, авторката ни налага изводи, „които показват честното отношение на писателя към политическите събития и личности, към историята ни от 20-те и 30-те години на XX век, от което романът се превръща в енциклопедия на българския бит и живот за посоченото време“.









  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: February 4th 2011
Изпратил: Владимир Шумелов
Посещения: 3360






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.07 Секунди