[Adolf Loos], 1870–1933
Следва в Техническото Висше училище в Дрезден. След тригодишен престой в САЩ през 1896 се установява във Виена, където работи като журналист и архитект. През 1898 Лоос печели слава със серия от статии върху актуални въпроси на вкуса в Нойе Фрайе Пресе. Първият му цялостен архитектурен проект, а и най-известният, е Лоосхаус на Михаелерплатц във Виена. Строежът започва през 1910, а през 1911 е прекъснат поради скандала, който предизвиква. Строителството е продължено след компромисното решение на Лоос да постави месингови сандъци за цветя на прозорците. С безорнаментната си фасада, донесла й прозвището безвеждата къща, сградата обаче все пак дава повод за оживена публична дискусия и носи известност на Лоос и в чужбина. Постройката се намира срещу Хофбурга (двореца) и е възприета и като обида на величеството. Говори се, че Кайзер Франц Йозеф до края на живота си отказва да използва изхода към Михаелерплатц.
Въпреки че е повлиян донякъде от Ото Вагнер, Лоос минава за енергичен противник на югендстил и особено на австрийския му вариант във Виенския Сецесион. Лоос е страстен критик на приложното изкуство и на съвременните му тенденции да се придава особен художествен вид на предметите на бита. Особено силно Лоос се разграничава от творците около Винер Веркщете (Виенските работилници), които след 1903 се опитват да търсят връзка между ежедневието и изкуството.
Историята на изкуството смята Лоос да важен първопроходник на модернизма в архитектурата и дизайна по програмата “form follows function”, при което често се подминава критическото му дистанциране по отношение на Баухаус и Дойчер Веркбунд.
Адолф Лоос поддържа приятелски отношения с Арнолд Шьонберг, Оскар Кокошка, Петер Алтенберг и Карл Крауз, като защитава произведенията им и пледира за успеха им, макар те да са останали далеч от признанието на съвременната им публика.
“Орнамент и престъпление”, 1908 е най-известната му статия, в която Лоос защитава своите възгледи за функционалността и безорнаменталността на предметите на бита и на потребителските стоки.
При Пеликаните може да се прочете следното от Адолф Лоос:
Орнамент и престъпление