Wilhelm Dilthey [1833–1911], германски философ.
Следва история, теология и философия в Берлин и Хайделберг. Промовира през 1864 с писана на латински работа върху етиката на Шлайермахер, същата година се хабилитира на тема върху моралното съзнание. Поема професура в Базел 1867/1868, следват в Кил 1868/1871, Бреслау [Вроцлав] 1871 / 1882 и Берлин от 1883 до 1908.
Към 1900 Дилтай е основна фигура в германската философия на живота.
В пространните си съчинения Дилтай се занимава с въпроси на философията и теорията на познанието, на психологията и на педагогиката, но и на изкуството и литературата. Многообразието на предмети и дисциплини той обединява чрез опита си да изгради общ, различен от този на проспериращите тогава науки за природата, познавателно-теоретически метод. Този свой опит Дилтай вижда като основополагане на науките за така наречените от него науки за духа, което да е съизмеримо с познавателно-теоретическото значение на Кантовата Критика на чистия разум за науките за природата. Дилтай е воден от такова усилие през целия си живот в един проект за Критика на историческия разум, който да превърне херменевтиката в метод на науките за духа, продължавайки по този начин традицията на Шлайермахер.
Преживяването, вчустването, изразът са основни моменти в херменевтиката на Дилтай. Пред науките за духа стои задачата да изясняван взаимната връзка между живот, разбиране и израз, които се разгръщат както в индивидуални форми на разбиране, така и в общото схващане на духа.
Херменевтиката на Дилтай като критико-познавателен метод и теория на разбирането оказва влияние върху основополагащи дискусии за специфичния характер на знанието за човека и историята и отличието му от знанието в природните науки. В различни области на хуманитаристиката, особено при германското литературознание, херменевтиката на Дилтай намира широко и интензивно приложение. Критическите прочити на основоположения от Дилтаевата херменевтика играят ключова роля за философската херменевтика — и у Хайдегер, но най-вече за Гадамер. Усвояване и критика на херменевтиката на Дилтай предприемат и Емилио Бети, Карл-Ото Апел, Юрген Хабермас.
По-важни произведения:
— Einleitung in die Geisteswissenschaften. Versuch einer Grundlegung für das Studium der Gesellschaft und der Geschichte, 1883 [Въведение в науките за духа. Опит за основополагане на изследването на обществото и на историята, 1883, първи том] Работата си върху проекта Дилтай възобновавя с излизането на Логически изследвания на Хусерл през 1900
— Ideen über eine beschreibende und zergliedernde Psychologie and Das Verstehen anderer Personen und ihrer Lebensausserungen, 1894. [Идеи върху една описваща и разчленяваща психология, 1894]
— Die Entstehung der Hermeneutik (1900) [Възникването на херменевтиката, 1900 на български в: Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите, С. 1998, превод от немски: Карл Сабатиев, с. 119–139]
— Das Erlebnis und die Dichtung (1906) [Преживяването и поезията]
— Der Aufbau der geschichtlichen Welt in den Geisteswissenschaften, 1910 [Изграждането на историческия свят в науките за духа, 1910]
При Пеликаните може да се прочете следното от Вилхелм Дилтай:
Преживяването и автбиографията