Данило Киш: Магичното завъртане на картите - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Тъпата брадва

Ако пътищата на съдбата не бяха така непредвидими в своя заплетен лабиринт, където краят никога не се вижда, а само се предусеща, би могло да се каже, че Карл Таубе, въпреки ужасния си край, е роден под щастлива звезда (дотолкова, доколкото е приемлива тезата ни, че въпреки всичко, временното страдание на съществуването е по-ценно от окончателната празнота на небитието). Онези в Дахау, които искали да убият у Таубе революционера, както и другите в далечната Колима, не искали или просто не можели да убият у него лекаря, врача. И тук ние няма да развиваме еретичната и опасна мисъл, която би могла да бъде изведена от този пример, а именно — че болестта и нейната сянка — смъртта, особено в очите на тираните, са само начини за проявление на свръхестественото, на врачи-те — своеобразни магьосници — логично следствие на дадена гледна точка към света.

Известно ни е, че д-р Таубе прекарал няколко месеца към края на 1936 год. в лагера в Мурманск; че бил осъден на смърт и присъдата му била заменена с двадесет години каторга; че през първите месеци започнал гладна стачка, затова че му конфискували очилата. И това е всичко. От пролетта на 1941 год. го откриваме отново в един лагер за никел в далечния север. По това време вече носи бяла болнична престилка и като някой праведник посещава многобройните си пациенти, осъдени на бавна смърт. Две операции го прославили в лагера — едната, направена на бившия му мъчител от “Лубянка” поручик Криченко (сега изпратен в лагер), когото успешно оперирал от перфорация на сляпото черво, а другата, извършена на един престъпник, наречен Сегидулин — Таубе успял да спаси два от четирите пръста, които Сегидулин си отсякъл с тъпа секира, за да се избави от ужасните мъки в пъкления рудник за никел. Интересна била реакцията на бившия касоразбивач — като разбрал, че неговото собствено хирургично начинание не успяло, той заплашил Таубе, че ще го накаже по достойнство — ще му пререже гръкляна. Едва когато един друг престъпник, с когото делели леглото, му съобщил слуховете за скорошната реабилитация на социално близките (слухове, които излезли верни) Сегидулин променил мнението си и оттеглил (макар и временно) своята официално отправена заплаха — разбрал, изглежда, че за упражняването на занаята на крадец тези два пръста на лявата ръка все пак ще бъдат необходими.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а