Страница 1 /2003
Съдържание и избрани текстове
Страница: 2/4
Екатерина Йосифова
Стихове
сп. Страница 1/ 2003, с. 5-11
Веднъж да се измъкна
от това задръстване,
от това струпване на енергии и намерение,
от клаксоните и алармите,
от часовниците и календарите
миналото да мине, бъдещето да бъде
на кръстовището
а аз
по сляпата уличка,
през разградения двор,
под бариерата, по кривата пътека,
покрай вратата в полето,
под моста,
леко-леко през тресавището,
бълбук през вира,
нагоре с пъстървата по водопада,
надолу със сипея, нагоре-надолу.
Изстрели в мъглата
Чела съм това някъде и ме е вълнувало,
Неизвестно защо.
Сега ги чух да отекват из мокрите баири над Струма.
Единични изстрели, после няколко един след друг.
После тишина.
В нея тежко изтопурка глиганът, почти под прозореца, прегази обраната градина, с мъгла върху димящата четина, изчезна в мъглата.
Природа
Великата глухоняма
Прави някакви знаци
Не обвинява
Не прощава.
Влак в нощта
изсвири, отмина
нахлуха
полето, тишината, щурците
траверсите, звездите
Не съм забравила:
копнеж и
мир.
Нощта
лети
пада
с прибрани крила
обрулени крила
прогорени крила
изпадаме през тях
Летим
Човечество
Всички други са
по-стари
връстник на е само
грехът.
Благополучие
Някой има повече, отколкото живее.
Други знаят повече, отколкото разбират.
Ние с тебе също имаме и също знаме
благополучие какво е:
да се нахраниш
и да ти остане.
Точилото
Ж-ж-ж! – острие върху камък.
И-и-и! – искри изпод острието.
При точиларя само
с два кротки кухненски ножа дойдох,
но точилото друго знае:
стара, добра стомана,
и-и-и! – пияна от сила,
ж-ж-ж! – в кръв закалена.
Има точилото историческа памет.
Граница
или балада за просрочената виза
Тряснаха му в паспорта
черния си печат.
и какво от това
вече?
Беше където беше.
Мота се из
портокалови градини,
долар на час.
Мота се из камънаци
с имена на учебник.
Морето долу
Е ослепително дъно на светлината.
На излизане от кръчмата го повика жената,
в която по едно време се беше зазяпал.
Мъжът ми е бездетен – каза му. – Ела.
След две седмици ще знам и ще те пусна.
Завинаги – каза му.
Завинаги си тръгни.
Беше по-стара от него с петнайсет години.
Така че черният печат е за добро.
My country
Освен това знам наизуст
всички Ботеви стихотворения,
онези за идиотите най-паче.
Освен това знам Моя страна, моя България,
благодарение на радиото. Голяма работа е
това медията. Как ли сме живели преди нея?
Кой ни е казвал какво да си купим? Впрочем,
освен кое това?
Cruise
На този кораб много славянска реч, казва Имре,
сърдечно усмихнат, да не си помисля нещо.
Аз също се усмихвам: Все пак ние с вас сме
малко роднини, нещо там коне, конници…
Старая се да звуча небрежни, със снизхождение към
историческите пристрастия на бедните народи.
Разговаряме на руски, и двамата сме от
онова поколение.
Децата ни разговарят на английски, те са
от другото поколение.
Майките ни (в представата ми) не разговарят. Гледат
морето. Дали някога са говорили с чужденец?
Няма кого да попитам
вече.
Белеет парус одинокий…
Рецитира Имре. Отпред наистина
се е появило бяло платно.
Мой ред е: В тумане моря глубоком…
И майка ми знаеше това стихотворение.
Децата ми не го знаят. Те пък кое ли стихотворение знаят!
Имре и аз, в дует:
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?
World WEB
тъй като нали сме
повече или по-малко свързани
с разноцветни нишки,
повече или по-малко видими,
откъм главите джобовете гениталиите
дрехите езиците и така нататък
красива паяжина свойска и
приобщава
и все пак някого
подминава
а защо и
кого
надявам се,
и мене.
И днес големите новини
са толкова по-лоши,
колкото повече хора засягат.
Малките новини са както винаги
в доста случаи добри:
дръвчетата цъфнаха,
детето носи шестици,
бебето проходи.
Въпросът е доколко
големите новини обезсмислят малките.
Или обратното.
Добрите
Добрите са онези, които не винаги
говорят за себе си, каквото и да говорят.
Опитвам се да бъда добра. Но се оказва
по-трудно, отколкото мислех. Започвам с ти.
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
|
|