За градовете и нещата Цвета Делчева, Стигмати, С. 2004
Фрагмент
Толкова години пешеходците изучаваха старателно археологията на града, беше нещо толкова неутрално, революцията нежно разчопли раните, отпечатъци от хиляди о6увки останаха върху калта, свещите се топят по площадите, всичко изстреляно на глас изпопада като клишета, нося детето, улиците станаха толкова важни изведнъж, имах физическата необходимост да участвам, на младите им се представи възможността, да се изработи копие или да се възстанови оригинала, връщането на справедливостта заплашва да затвори града за посетителите — едни слепи естети на площада на промените, ежедневният форум, мъката и амбицията се разминават по мостовете с продавачи на сладки, липсва само таван, за да бъде един театър, книгите са отворени на съответната страница, земният глобус временно е закрепен, нови малки петна избиват върху предишните изображения, под слънцето са като градска градина, под саждите — като гара, ефектьт на илюзиите се умножава, говори се, че от мазето на една къща започва мрежа от галерии и крипти, неизброими домашни потреби, ако графитите от ренесанса са избелели в неговата родина, тук все още се виждат, фирмените знаци надживяват номерацията на улиците, разходите за маскирането на тиранина са толкова големи, междувременно скулпторът се самоубива, авторът на коледната меса също, разколебан, че не е станал гения, краката на пианото са крехки като танцуващи люляци, в големия куб на театъра се изпразва всичко, скрито по джобовете му, излъскан е изящният похлупак, под който музикалните пари се обръщат, бароковите органи изправят параван от тръби, градинска беседка, цветарник, по него се захващат образите, театрална сладкарница и златна бродерия, впечатляваща концентрация, за най-малкия сценичен ефект всичко е преправяно много пъти — елегантност, издължени линии, хиляди методи за увеличаване на истинските обеми върху солидна средновековна основа, в мазетата се укриваха художници за времето, когато филмът отново щеше да стане цветен, улиците са такива, че нарочно да се загубиш, налага се да се огледаш внимателно, най-силните мотиви са в най-издигнатите части, изминаваш няколко пъти кръга на галерията, увеличаваш скоростта и виждаш танца от всяко отделно упражнение на балерината — единственият модел, две-три чаши вино на крак и някой се разприказва как само първородният син имал право да създаде семейство и то след смъртта на бащата, наложило се случайността да избере езика, историята и ежедневието, от тази галантерия на едро можеш да си купиш всичко, да си съшиеш каквото искаш произведение, да си го украсиш като гето с тайни улички и с прозорци, през които се прехвърляш в някаква общо усещана нелегалност, квартирите на работниците, погледът през отворената врата стига до вътрешностите ти, багажът е в куфари под леглото, в кутии, в това пътуване на общежитието си дремем по раменете и участваме задължително в чуждите веселби, блоковете поникнаха като яки бурени в разхвърляните предградия, отгледаха напрежението между поезията и рационалния замисъл, вчерашни хора, реституирани дръзки статуи крепят фронтона, на самото чело е мозайката, фасадата е бременна с един полукръгъл балдахин над входната врата, богато това е било ново изкуство, градът е станал жена, декорът — актриса, сградите са обраснали, приличат на оранжерии, този народ е потомък на разнояйчен близнак, който не мрази брат си, дори когато наричат майка си с различни имена, по това бреме тя претърпява демонстрацията на обемите, но запазва линиите и релефите с една изключителна чистота, няма къде да седне, няма един прав ъгъл, само оптични ефекти, бандите са вече, за които полага грижи, постигната е елегантността на непосещаваните места, спокойната общителност, възпитавана в гимнастическата организация, е в основата на полицията, армията пази митовете на една история, която винаги трябва да се потвърждава, нейната карикатура поиска по-весело настояще с каски от издълбани дини, въоръжена с краставици, всички правехме опашки и познавахме шпионите си, самият национален химн пита къде е родината, вестникарската хроника се сглобява, както се получи — едно момиче изпило с очи морското чудовище от аквариума, старица напълнила с въглища нощното си шкафче и го запалила, нощем могат да се видят светци да се разхождат по покривите, през деня предпочитат куклите, казват, че системата за тоталния контакт била отровена от мистериозните вещества, използвани за мумията в мавзолея, след смяната на режима се видя, че в двореца няма часовник, чак сега стана ясно какво богатство са населявали, иначе сърбали същата участ, но в скъпи сервизи, имаха поне един цвят в повече — млякото беше плодово мляко, все пак градът е опазен от обновявания, оставен на законите на астрономията, на небесните феномени. Катедралата е построена от говорящия камък, алхимиците се затварят в къщичките си, мърморят си на своя език, забулен във символи и знаци, не могат да се отдалечават, когато голямата творба приближава, пазачът с алебардата прави ден и нощ своите сто стъпки, павилионът за забавления го разсейва с шестте си лъча, миналото присъства навсякъде, разрушено е съвсем малко, лабиринтът, пасажите, безименните улички, минаването забранено, градът е пълен с аксесоари, но най-доброто, с което разполага, са кулисите, движението се отклонява през галериите, доскоро избелялото черно на черния пазар, пасажите проглеждат с магазини, по многобройните стъпала, оптимистичните стъпки, с които ритуално завършва пиесата, се стича магическата пот на социализма, думи без гласни, единственият начин да паразитираш безнаказано беше да си в този съюз, да откриваш тайно редица астрални съответствия и отпечатъци, съобразяването на ключови сгради и църкви със слънцето и луната, в основата на моста е вградено едно магическо число, само мостът може да направи така, че да минат точно покрай теб, в каменните фигури на паметниците пъхат знамена, свещи, цигари, наместват се в техните прегръдки, градът е центърът на цъфтенето, на кръговрата, изкуството пълни живота и се пълни от него, второто притиска модерния артист, един пазач в галерията казваше, че хората направо се нахвърляли, понякога с чукове и ножове върху съвременното изкуство, толкова е неприемливо изображението, младите излагат творбите си из вътрешните дворове, м-м-м месец май, макове, метличини, маргарити, осигуряване на вълнение за всеки един момент, абсолютна невинност — моята част по-голяма срещу тяхното всичко, недей да валиш сега, роклята ми е само тая, иде ми да замина някъде, заминавам, задушавам се, още и още, едновременно тук и другаде, осигурявам си непрекъсната консумация, ще се пръсна от Кърма, това, Което не подлежи на преразглеждане, независимо от последвалия упадък, научаването на разни неща, от които образът се разтича, попивам ситуацията чак до боцкащите стъкълца в окото, целуването в неравноделното потропване, слизането под града и даже под реките му, постепенно се изгубиха всички, всичко свършва на яките дървени маси, резултатите се записват като при играта на карти, напредвам бързо с дебелата прежда, след всяка сложна шарка все повече ми минава, но как да ме чуе, който е взел преднина, така красив в своя еленов скок.
с. 17–23
|
© литература плюс култура |*| GrosniPelikani Всички права запазени. [ Назад ] |