литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Редакционно

Един от градовете в сравнението между град и пещера у Блуменберг разполага дистанциите си равномерно радиално. В стерилно-геометрично планираната му видимост, подобно на сенките от Платоновия мит, гражданите са заменили реалност с изкуственост. Вместо да са приковани към изкуственото, обаче, те самите отбраняват неговата затулваща способност през пропускателните процепи на крепостните си стени. В пиесата на Минков войната не е инструмент, а градът е далечен и несигурен. Военното е поле в търсенето на ръба, протичащо между заснемането на данните и уточняването на параметрите според мерките на тялото. Следвоенните жени от мирновременното второ действие отчитат връзките си в постоянна рефлексия назад към наслагването на реплики и аналогиите на ситуации. Не в сегашното е премерено обръщането към своята собствена биография у Дилтай. То по-скоро е привлечено от изходната точка в края; идеалната и невъзможна перспектива към целостта живот.

Графиката от Едно Стихотворение скицира разстояния от ветрове в интонациите на мастилото с ретортите и маската на рецитатора. Театрален е изразът, с който паразитите от писмата на Алкифрон разиграват партии на отчаянието пред отношението между резките на градските часовници и движението на сенките.

Да удържи констелацията от кофичките пясък, пирамидите в пустинята и миросътворението е задача в прозата от А. Димитрова. А в Обсадата на Алезия движението е към отделяне – самоотлъчка на войника в сецесионната умора на спукани вендузи и парчета стълби.

Скъсяването на разстоянията е проблем на метода за Кулчар-Сабо. Виждайки самостойността на сливащите се хоризонти като мнима, литературоведът залага на интегративен подход към литературната модерност. Статията омекотява в междини степени обтегнатото двуделие между модерност и постмодерност. Умножаване във фазите на литературната ситуация търси и съчинението на Календеров. На поставения от него самото въпрос: “Какво идва след постмодернизма?” то отговаря “Боклуът, трашът”. Специалистът по медиализиране на литературата Томас Анц на свой ред търси равен изход от лавинообразно самовъзвестяващите се нови поколения в уверено привичния стегнат контур на германската литературна сцена.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а