Георги Гочев: Каталог на виденията ни - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Пред вратите на Хетското царство се молим за хляб.
В синагога бленуваме белите прасци
на слабите жени,
през керемидите и плочите на къщите надзъртаме
към потерите,
звънците на агнета привличат ни в мъглата,
гладни за месо и огън сме станали,
киселец и плужеци раздули са стомасите ни,
гората е нашият кораб,
огнището – съд на дедите ни.

И ето пристигаме
на празника, за който във празник отплавахме,
макар и през много препятствия минали.
На този бряг е нашето начало,
оттук започва другият уют,
уютът на войната, битието в център,
животът на епически герой.

И нашата война е списък.
На трудностите и провалите
доносите между генералите,
надеждите за бърз и безкръвен успех,
надеждата този празник да не свършва
сред балоните, нагълтали отровни газове,
мъчещи всички, храната е лоша, а спазмите…
ловът – само за аристократите.
Херпеси по клоните на устните си
от стискане всички получихме.
Искаме силно да викаме:
едни от възторг по видяното,
други – защото са хора.
Но и викът от войната е иззет
за специални случаи в нейното производство;
никой не може да си вика просто тъй:
нито името, нито титлите,
още по-малко – проклятия.

Да викаш, е от себе си да почваш.
Във лудост да твърдиш, че си.
Да спираш, от унеса на топлата забрава да изскочиш,
да срежеш тромавите си коси.

Няма отплаването да забравя,
тишината, вятърът сред платната
като в горичка на Артемида свещена,
преди възвестяващото трещене на корабите,
възлиянията щедри после,
от празнични кратери загребани,
среброто и блясъка на държавата,
желанието бързо да видим,
туберкулозния стремеж към чисти гледки,
попътния вятър,
състезанието до първите острови,
Сцила, Харибда във своите клетки,
до първата заедно буря.

Пътуването по това море е по-мъчително от пътуването
по което и да е друго море:
тук сушата винаги близо е,
димът не е морска мъгла,
комарите – писнали гости са,
водата обаче не пуска ни.

А после: слизането за запаси,
срещите с местните, които ни даваха да излеем
напращелите си синуси върху земята им,
да легнем на твърдо легло,
гроб да разиграем – сигурен.
И се радвахме и шегувахме как
умираме от желание
изгнилите си членове в земята да набутаме,
там да ги смразим, да текнат тия ми ти хумори,
отново със сила и святост да ги напълним.
Водата всичко топи –
и волята на екипажа и
спомените му какво е геометрията.

Това е опит да смирим проклетата война,
статистика започнахме да водим,
едва престъпили в тръстиковото блато,
защото в думите си само можем
да укротим онова,
което там видяхме:
затворен град и ров с легенди за стените,
измършавял, перверзен старец,
Елена повратливата ни маха,
а той се хили иронично
на нашата дързост да тръгнем,
от Гърция другата да доплаваме –
прасета в подвижните кочини,
завидели на лукса на знатните.
На склоновете му поклони сторваме,
до един синовете му Хадес ще видят,
дъщерите му ще насилим,
сред свидетели на похотта му царска
своята дивост ще впръскаме.
Омагьосващо вцепенение бе,
дивящи се пред крепостта застанали:
Graecia Magna е, но Троя-та друга излезе.

Аполон после го върна,
в петите на нашето дивачество
култура насади,
започваща от Неговото убийство:
на поклонника на Патрокъл Мъдрия,
на русия,
бързокракия още му викат,
а също и: празноглавия; мускулестия; канарата-бик; на Атина любовник;
според сведения на врага – сводник;
ученик на Хирон, а тъп като кон;
истински дръвник; муфлон.
Изпуснахме троянец в лагера на думите,
ей, чуйте го какви ги плещи,
как само плюе жлъч по водача ни млад,
по нашия цар – мирмидонеца благ.
Да го вържем и изтезаваме,
нека глътне обратно изплютото,
нека признае кой е най-силен,
на кого тук рога ще поникнат.
Кой брат като брат си ще стане.
На кого ще се подиграват,
че обич в името му се чувало,
а само робини и стари козли го обичали.

Напразен е походът, приятели!
Назад трябва май да гребем.
Измамиха ни – няма злато тук,
няма никакви скъпоценности,
а само тежкият спомен за една несправедливост
в камъните процепи е разтворил.

Посейдон – измамен.
Аполон – измамен.

Троя и сама щеше да се срути.
Но огънят трябвало някой да пренесе,
в огнището на новата империя,
със много смърт да го внесе.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а