Драгомира Вълчева: Атина 2000 (диахронен пътеводител) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

“Кажи ми, Сократе, нали се говори, че оттук някъде, от бреговете на Илис, Борей бил грабнал Орития?” [Платон, “Федър”, 229 b, прев. Богдан Богданов.] Това, което следва по-надолу, е най-обикновен диахронен пътеводител без съпътстващи претенции, така че нито е уместно да се съзират някакви обещания в първата част на пътеводителя, нито да се съжалява за несбъдването им във втората част на същия. Разглежданият пространствен сегмент от центъра на Атина е описан по пределно традиционен начин, доколкото съгласно традиционния възглед (Аристотелов впрочем) пространството не е нищо друго освен подредба на материални обекти, влизащи помежду си в най-разнообразни отношения.

Някога реката Илис се намирала югоизточно от Атина и следователно извън крепостните стени на града. Съчетанието от “сянка, лек полъх и трева”, което Илис е могъл да предложи в ония времена, създавало оптимален декор за лятната разходка на Сократ и Федър, предговаряйки по някакъв начин елинизма с присъщата за него любов към природата. В търсене на удобно място за възлягане двамата бродели боси по брега, час по час нагазвали в реката Илис и охлаждали нозете си в прозрачните води. В конкретния случай Федър се явявал гид на Сократ, който (уж) не бил свикнал да излиза извън стените на града, простиращ се тогава върху, има-няма, километър и половина разстояние от запад на изток. (“Сократ: Извини ме, съвършени мой! Ученолюбив съм. Разните места и дърветата нищо не могат да ме научат, а хората в града могат.” [Пак там.]) Докато бавно се приближавали към своята дестинация – един сенчест платан, – двамата събеседници водели непринуден разговор, в рамките на който бил засегнат и въпросът за северния вятър Борей. В някакво митологично минало последният бил грабнал край бреговете на Илис Орития, дъщеря на атинския цар Ерехтей, и я бил отвлякъл в тракийския си дом на север. Освен босоног, Сократ се оказал бос и в митологията, така че, когато най-накрая стигнали до под платана, по силата на някакъв парадоксален развой те били стигнали също и до под крушата, що се отнася до точното тълкуване на въпросното митологическо събитие. Преди да възлегне, Сократ възкликнал: “Кълна се в Хера! Чудесно място човек да се прислони. Защото тоя платан е и висок, и доста широка сянка хвърля. Прекрасна е и тая стройна върба, дето стеле сянката си редом. Колко свеж е цветът й и как благоухае цялото място. Какво чаровно изворче изтича под платана и колко студена му е водата – усещам го с крака си.” [Пак там.] След което се разположили удобно и Федър прочел на глас речта на Лизий “За предимствата на невлюбения пред влюбения”.

Там, където някога е протичал онзи екстрамурален Илис, сега се е проточил централен атински булевард. През пролетта на двехилядната година тук няма и помен от брегове, но не може да се отрече, че има тротоари. Върби не се забелязват, както не се забелязват и платани, нито пък круши, но могат да се наблюдават гъсти редици от неранзи (наричани още “диви портокали”). Последните са засадени на равномерни интервали по протежение на тротоарите и ниските им клони отменят всякаква възможност за пешеходно движение, ако не броим децата и филипинките (особено разпространен в днешна Гърция вид домашни прислужници), които се придвижват безпроблемно. Поради по-високия си ръст дъщерите на Борей (домашните прислужници от Източна Европа) съвсем не се придвижват безпроблемно и са принудени по-скоро да слаломират някак си между неранзите. Не по-малко затруднено е движението по самия булевард, задръстен от всевъзможни моторизирани обекти, сред които мъчително си проправя път един стар тролей, произведен в бившия Ес-Ес-Ес-Ер и – както може да се прочете върху ръждивата табела – в прочутия завод за тролейбуси, носител на ордена на Червеното трудово знаме. Тролеят пресича Атина, скърца, пухти и се бори с мощни мотори на Бе-Ем-Ве, Алфа-Ромео и Опел-Омега. Докато всичко това се случва, един албанец свири на акордеон, злополучно съпровождан от скриптене на спирачки и вой на зейващи врати. Сърцето на тролея се свива подобно на албански акордеон и изглежда, че всеки момент ще се пръсне. Някакъв пътник се легитимира като глава на семейство и тутакси започва да предлага “моливи Хаш-Бе, за пет драхми двата, с гумички и цветни картинки – дечица, пчелички и къщи под тях”. Тук тролеят проронва монети под строгия поглед на един хартиен Христос.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а