литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
[Псевдо–]Александър Философ
Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика
Страница: 3/7


[Коментар към ХІІ.1, 1069a26: Съвременниците пък определят като същности по-скоро общите неща]



След като показва, че същността е преди останалите [категории] и че освен това мъдростта като първа от всички останали [науки] изследва началата и причините на същностите, насетне [Аристотел] обяснява кои [философи] какви съществуващи неща възприемат за същности. [На това място той] заявява: “съвремениците пък определят като същности по-скоро общите неща”, и въвежда кои са “общите неща”: “родовете,” казва, “са общи, а за тях те твърдят, че в по-голяма степен са начала и същности, защото изследват нещата логически” и безсъдържателно. [С други думи:] след като изоставили нещата и съществуващите в собствен смисъл, [въпросните философи] насочили изследването си към несъществуващите неща (понеже общите неща са несъществуващи, доколкото имат битие [само] по понятие). “Съвременниците пък определят като същности общите неща...” В действителност, с тези [думи Аристотел] не би загатвал за Платон (тъй като това не е мнението на Платон), а по-скоро има предвид други [философи], живели в същите времена като него. “Древните” — обратно — “смятаха за същности обособените неща”: Хераклит полагаше като начало и същност огъня, Парменид в [стиховете си] във връзка с мнението — огъня и земята, Талес — водата, и всеки друг [от тях] — нещо друго. Никой обаче не е нарекъл “начало” общото [понятие за] тяло, което се предицира всеобщо за всяко едно отделно тяло.

Та след като казва това, [Аристотел] твърди нататък, че “същностите са три”, макар че различните [философи] мислят различно за тях, и изброява кои са те. Една от тях, казва, е сетивната, “която всички признават” за съществуваща. ([В действителност това е казано,] защото мнозина безразсъдно са твърдели, че умозримата и божествена [същност] не съществува. Един от тези хора беше и Хипон, наречен Безбожникът: той казваше, че освен сетивната природа не съществува нищо.) Та “едната от тях е сетивна, като нея всички признават за съществуваща.” От нея пък една е преходна (растенията и животните, да кажем), а друга е вечна (например сферите и звездите в тях). В този смисъл, [Аристотел] отнася “от която е необходимо да се извлекат елементите, били те един или много” не към вечната същност, а към сетивната, която се изказва както за унищожимите, така и за неунищожимите тела. Именно нейните елементи трябва да изследваме, защото както елемент за животните и растенията е подлежащата им материя, така елемент за сферите и звездите в тях е подлежащото им, а именно петото тяло.

Така дотук имаме две същности, а трета е умопостижимата, вечна и неподвижна, която “някои наричат отделно съществуваща” и различна от тукашните неща. [671.1] (Впрочем, някои хора като Платон, да кажем, разделят и нея на две — на математически неща (за тях същият твърдеше, че съществуват отделно и сами по себе си) и на ейдоси (т.е. идеи). Някои от питагорейците пък утвърждаваха математическите неща и ейдосите в една и съща природа, казвайки, че математическите неща по нищо не се различават от идеите. Други от тях, тоест от питагорейците (защото не всички питагорейци [споделяха това] убеждение), пък казваха, че съществуват само математическите неща, без изобщо да засягат идеите.)

Та след като казва, че същностите са три, [Аристотел] заявява, че “онези” (имайки предвид както сетивната и унищожима същност, така и сетивната и неунищожима) “са предмет на физиката”, и накратко излага причината [за своето твърдение]: защото, казва, съществуват в движение, а към физиката спада разглеждането на [всички] неща, в които е налице начало на движението и покоя. Умопостижимата и божествена същност пък принадлежи не на физиката, а на разглежданата сега философия. Впрочем, [Аристотел] е утвърдил причината за това, че разглеждането във връзка с нея не спада към физиката, с [думите]: “ако приемем, че между същостите, които изброихме, няма никакво общо начало”, което е равно на “в случай че сетивната същност не общува с умопостижимата никога в нищо и няма никакво начало, общо за тях, то разглеждането във връзка с нея не би принадлежало на физиката”. Считам, че смисълът на казаните работи дотук е някакъв такъв.

Началото на фразата в своя непрекъснат вид е следното: “същностите са три. Едната от тях е сетивна, като нея всички признават за съществуваща, от която е необходимо да открием елементите, били те един или много. Тя” (очевидно сетивната) “се дели, от една страна, на вечна, а от друга — на преходна”.














Назад Назад (2/7) - Напред (4/7) Напред



  
Още сведения

публикувано на събота, октомври 09 @ 22:30:39 EEST изпратено от argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | философия |

10781 прочита

Бележки под линия:
[*] Пасажът е неясен и налага смислов превод.

Още в тази връзка
· [Псевдо–]Александър Философ


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 4.33
Гласа: 9


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди