литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Димка Гочева
От Лимерик до Барън
Страница: 2/5


От София до Лимерик


И така, на 23 август 2003 г. се отправих към страната на Иън Скот Ейрегена. Щях да участвам в юбилейния 25 конгрес на Европейската асоциация за институционално изследване, което всъщност е по-новото име на старото Европейско общество за висше образование. Това беше и едно от последните ми пътувания, свързани с големия международен проект за ролята на университетите за трансформирането на обществата, осъществяван от Институт Отворено общество в ЦЕУ — Будапеща, по който работех през 2002 и 2003 г.

Следобед взех самолета до Лондон и след три часа безметежен полет кацнахме там. Единственото нещо, което ме тревожеше, бе това, че както винаги, когато отивах в чужбина, макар и за броени дни, едното от децата ми се разболя с температура. Този път това беше Теди. И все пак, надявах се, че е само някаква настинка и заминах, макар и притеснена.

На Хийтроу първо се обадих на нашите, защото децата бяха останали при тях. Внезапно вдигнатата температура на Теди вече беше спаднала. Поуспокоих се и се пошлях малко. Това е любимото ми летище. Има много хубави магазини и огромни книжарници във всеки от четирите му дяла, така че човек може да прекара неусетно там няколко часа между отделните си полети. Този път там ме изненада новооткритият сувенирен магазин на British Museum. Почти всички най-интересни и най-прочути експонати на Британския музей вече са сложени на плакати, картички, календарчета, вратовръзки, моливи, писалки, подложки за “мишки”, метални кутии за желирани бонбони, опаковки на шоколадови иделия и т.н.

След това се преместих в онази част на Хийтроу, от която излитат самолетите за Ейре и Северна Ирландия. След като минах през паспортната проверка, първото нещо, което направих, беше да си купя една голяма бира. Моята любима: “Гинес”! Дойде ми таман добре, защото Хийтроу, наред с всички удобства и развлечения, които предлага, е херметически опаковано така, че не може никъде да се види отворено прозорче. Може би заради климатичните инсталации, или заради това потенциални нелегални емигранти да не се промушват през тях? Знам ли. Във всеки случай този ден беше горещ, а климатиците работеха слабо, та с бирата се освежих. Докато зяпах огромните заглавия на всички британски вестници през този ден и още по-огромните им карикатури, разбрах, че в Лондон, макар и извън Хийтроу, има един човек, на когото със сигурност му е още по-горещо през тези дни. Разбира се, става дума за Тони Блеър, на когото му предстоеше през следващите няколко дни да се яви на изслушване при лорд Хътън във връзка с разследването на убийството на д–р Дейвид Кели.

Най-после стана време и за втория полет — от Лондон до Лимерик, и по-точно казано до летището Шанън. Този полет беше още по-кратък, продължи по-малко от час, но мисля, че това беше най-красивият полет, за който си спомням. Беше на залез. От дневната светлина, към онова, на което хората от британските острови казват twilight. Отначало полетът беше сравнително на ниско и от прозорчето ми видях прекрасно очертания югоизточен и югозападен бряг на Ирландия. После в един момент самолетът се изкачи по-нависоко и на залез слънце пътувахме сред едни чудни облаци, като сред декорите на филм–приказка. Обикновено полетите минават на височина, която оставя облаците далеч отдолу като пенлива равнина. Този път, този полет минаваше през самите облаци, които с причудливите си форми и с цветовете, които имаха на залез слънце, ме накараха да си помисля: “Сигурно това е любимото място за игра на Господ”.

Самолетът се приземи на летището Шанън и почти веднага след това се смрачи. За момент на летището се поколебах — за първи път в живота си пътувах в чужбина съвсем сама. Обикновено съм с колеги и познати, или с Николай.

По съвета на домакините, получен по електронната поща, първо се качих на един автобус до центъра на Лимерик. В късната съботна вечер градът бе осветен и някак весел. По улиците имаше много млади хора, които безгрижно се шляеха насам-натам, както става вечер в някои наши черноморски курорти. Попитах една групичка как биха ме посъветвали да се придвижа най-бързо до университетския кампус и те ми казаха: С такси!

Качих се на такси и отново малко се уплаших, когато видях, че излизаме извън града, но тревогата ми бе неуместна. Скоро пристигнахме в Дромроу Вилидж, което всъщност е кампуса на университета в Лимерик. Обадих се на рецепцията и малко след полунощ се настаних в стаята си в общежититието, което се състои от няколко малки, нови, приятно изглеждащи блокчета, облицовани с дървени плоскости и наречени с имената на различни дървета и храсти. Отвътре също изглеждаха много добре — стилно и семпло, с отлично подбрани цветови съотношения на плоскостите на мебелите, завивката на леглото и пердето.

През прозореца ми нахлуваше някакъв странен шум, сякаш от река, при това голяма… Но беше тъмно и нямаше как да разбера дали наистина има голяма река наблизо до утрото на следващия ден.







Назад Назад (1/5) - Напред (3/5) Напред



  
Накратко
Спомени и размишления за едно пътуване и един международен конгрес.

Какво бе за мен Ейре до лятото на 2003 г.?
От София до Лимерик
Първият ден в Лимерик — разходка около Шанън и екскурзия из града
Малко размишления върху историята и езика на Ейре
Форумът и неговите развлечения
Екскурзията до скалите на Мохер и Барън
Лимериците в Лимерик

Още сведения

публикувано на неделя, октомври 31 @ 08:08:54 EET изпратено от argos

Подведено под:
City-lights | * | пътеписи |

14213 прочита

Бележки под линия:
[1] Стихотворението е “Другата страна”. В: Шеймъс Хини. Врата в мрака. С., Народна култура, 1988 г., превод: Юлиан Константинов, Кольо Севов.

Още в тази връзка
· Димка Гочева


Най-четеното в блок City-lights:
El-Qahira Cuts


Рейтинг
Средна оценка: 3.72
Гласа: 11


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"От Лимерик до Барън" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.10 Секунди