| |
Атеней Цитрон (Из “Гощавка на софисти”) | Страница: 1/2
АНТИЧНИ ЦИТРУСИ И ДРУГИ ЯБЪЛКИ
Драгомира Вълчева
Вследствие на беглия интерес към античните цитруси, проявен от Хармид в коментарната рубрика на този сайт, а и понеже си нямах друга работа, преведох за вас откъс от Атеней (II-III век), хвърлящ известна светлина върху представите на Атенеевите съвременници за най-старото цитрусово растение, проникнало в Европа. Става дума за цитрусовото растение цитрон (вж. го на картинка тук).
В старогръцкия език не само цитронът, но и много други плодове попадат под общия семантичен етикет на ябълката и това изобщо не ни улеснява. Как да се ориентираш в сложната европейска перипетия на цитрусите, щом елините са решили да наричат ябълка каквото им попадне? Да чакаме ябълката да ни падне на главата би било, разбира се, твърде глупаво и времеемко, при положение че съществуват компетентните енциклопедични пособия от типа на Lexikon der Antike. От същия научавам, че повечето овощни видове, разпространили се в Европа, произхождат от древния Изток, където овощарството се смятало за царско занимание. Прекрасно, само че царете и царските им занимания не се побират в личната ми представа за достолепност, а и цитроненото жълто, което в наши дни минава за царски цвят, също не ми изглежда много шик. Няма как, изоставям монархическата диря и я заменям с етимологическа такава. Още повече, че цитираното пособие съдържа – и то в класическата цветова комбинация черно на бяло – следното изречение: “Произходът на плодовете лесно може да се реконструира по езиков път.”
Ако ще се занимаваме с етимологии, редно е да започнем от праезика на индоевропейците. Тук се натъквам на малък парадокс. Ябълката била единственият плод, известен в прародината на индоевропейците преди разселването им на юг, което обаче не отменя факта, че самата индоевропейска дума за ябълка е изчезнала почти безследно. Древните гърци, тези видни индоевропейци, възприели заварената средиземноморска дума mзlon, която се съхранила чак до съвременния гръцки език, макар и ощетена от изпадналото крайно -n. През интервала VIII-VII век пр. Хр., в който се разполагат свидетелствата на Омир, Хезиод и Архилох, гърците отглеждали само ябълки, дюли, смокини, круши, маслини и лозя. Добре е да се отбележи, че прословутите златни ябълки на хесперидите по всяка вероятност не са били нищо повече от най-обикновени дюли. След военната експанзия на Александър Македонски гърците се запознали с редица източни овощия, част от които получили названието “ябълка” в комплект с указващ географска принадлежност епитет. По този начин в елинистическа Гърция намерили ако не почва, то поне пазар следните видове ябълки: кайсията (mзlon armeniakon, “арменска ябълка”), прасковата (mзlon persikon, “персийска ябълка”), цитронът (mзlon mзdikon, “мидийска ябълка”). Пак по същото време думата mзlon била заета от римляните и влязла в латинския език с вариантите melum и malum. Успоредно с тях обаче се използвало и съществителното pomum, което надделяло над melum и malum в средновековния латински, а после оцеляло и в романските езици. Излиза, че при цялата си повсеместна приложимост думата mзlon в крайна сметка е изпаднала от европейския лингвистичен атлас, ако изключим езика на съвременните гърци, разбира се. Посредством скоростен преглед на етимологични речници все пак откривам, че mзlon е бил реабилитиран от мармалада, поне в известен смисъл. Ами да! Лексемата ‘мармалад’ хем е интернационална, хем съдържа корена на mзlon (marmelade, marmelada, marmelo, melimelum, melimelon), хем се отнася до продукт от преработката на много и различни плодове, в пълно съзвучие с някогашната универсална референтност на ябълката.
Но нека се върнем към цитрусите. Когато дебютира в “История на растенията” от философа Теофраст (IV-III в. пр. Хр.), по-известен за нас със съчинението си “Характери”, цитронът все още се нарича “мидийска ябълка”. Новото обозначение kitrion най-напред се появява в текстове, датиращи около началото на християнската ера. Знае се, че в този времеви отрязък римляните започнали да внасят от Изтока плодови сортове, градинарски практики и градинари. Знае се също така, че междувременно са завладели традиционни гръцки територии и цивилизационният поток е потекъл обратно на течението, в посока от Рим към Гърция. При това положение не е странно, че гръцкото kitrion всъщност представлява заемка от латинското citrus. Поради липса на доказателства за противното, следва да се твърди, че останалите цитруси са влезли в активно обращение едва след X век. Това се потвърждава и от съответстващите им етимологически вериги, в които липсват древногръцки или римски значещи звена. След неизбежните в подобни случаи схематизации, европейската хронология на най-популярните цитруси придобива маркираните по-долу очертания.
Цитронът (с научно название citrus medica, което ще рече “мидийски”, а не “медицински цитрус”, както би си помислил някой) изглежда е бил най-старият познат в Европа цитрус. Около 500 години пр. Хр. гърците са били наясно с подробностите относно култивирането на цитрона в подкаспийската област Мидия. Плодът му достига дължина от двадесет и пет сантиметра. Притежава дебела ароматна кора и бедно на сок месо.
Неранзата (citrus aurantium, вероятно “златен цитрус”) – любима храна на слоновете – била пренесена в средиземноморието от арабите, навярно през X век. Етимологията й възхожда, през арабски и персийски, чак до санскритското nagaranija. Плодът е горчив и неядивен. Използва се в хомеопатията. Сади се по тротоарите на съвременни атински булеварди.
Лимонът (citrus limon, т.е. “цитрус лимон”), дори и да е бил известен в по-ранни времена, започва да се култивира едва след XI век, главно в Испания, където бил пренесен от арабите. Благодарение на Христофор Колумб през 1493 г. стига до Хаити, а оттам до Флорида. Думата влиза в латински през арабски, тръгвайки от персийското limun. Съдържа витамин С, етерични масла, лимонена киселина и други неща. Стимулира храносмилането, успокоява нервите, препоръчва се при ангина, грип или скорбут. На мен ми беше препоръчан през далечната 1999 година, по време на една досадно дълго проточила се психо-соматична криза, когато някакъв безстопанствен глас безцеремонно огласи съня ми, казвайки не друго, ами следното: “Яж лимони!” Не че спазих стриктно инструкцията на гласа, но не мога да кажа, че изобщо не се бях впечатлила.
Портокалът (citrus sinensis, т.е. “китайски цитрус”) носи името на Португалия, чиито жители започнали да го разпространяват из Европа от XVI век нататък. Полезните му свойства са добре известни.
Мандарината (citrus deliciosa, т.е. “нежен цитрус”) е кръстена на едноименните висши китайски сановници, било защото въпросните обичали да консумират мандарини, било защото носели плащове в съответния оранжевеещ цвят. Дошла в Европа през XIX век.
Междувременно търпението ми започна да се изчерпва, поради което с ваше позволение ще отмина грейпфрута (citrus paradisi, т.е. “райски цитрус”) с мълчание.
Няма как да отмина с мълчание и Атеней, който е имал добрината да ни остави подробни сведения за цитрона. В този случай етимологическият подход определено не работи: Атеней няма нищо общо с Атина, роден е в египетския град Навкратис, а живота си прекарва най-вероятно в Рим, в края на II и началото на III век. До нас са достигнали петнадесет книги от съчинението му “Гощавка на софисти” (Deipnosophistae). Погледнато в перспективата на античната литература, това произведение се вписва в жанра symposion, поместващ (от Платон насетне) диалозите на група разговарящи лица в рамкова ситуация на пир. Погледнато в по-обща европейска перспектива, може да бъде определено и като “първата оцеляла готварска книга”, както е направил издателят от библиотека LOEB. Ако всичко това не е достатъчно, то ценността на Атеней като източник на цитати из цялата гръцка литература със сигурност е безспорна. Благодарение на него са се съхранили почти всички познати ни днес фрагменти от авторите на средната и новата атическа комедия.
Гощавката на Атенеевите софисти се състоява в Рим. В списъка на действащите лица преброих 24 души, сред които осем граматици, четирима философи, четирима лекари, трима римски чиновници, двама музиканти, един лексикограф и двама неясно какви. Разговаряйки за ястията от менюто, персонажите постоянно се отклоняват и обсъждат какво ли не: от видове танци и музикални инструменти до проблеми на етиката, граматиката и литературата, всичко това сервирано в подобаващо безразборен вид. (Упрекват Атеней за лошия му стил, което, доколкото мога да преценя, си е самата истина.) Цитронът е упоменат в Трета книга, в която се говори също за египетски боб, краставици, смокини, ябълки, персийски орех, морски деликатеси с черупка, месни ястия, приготвяни чрез варене, свинско шкембе. Свинското шкембе се превръща в повод за развихряне на бурен философски спор.
Не на последно място, от приложения Атенеев откъс можем да научим какъв антисептик се приема в случай на пренебрежимо малкия, но все пак реален риск от отравяне със самакитка.
СПРАВОЧНИ ПОСОБИЯ:
Lexikon der Antike. Leipzig: VEB, 1971.
A. Walde & J.B. Hofmann, Lateinisches Etymologisches Wörterbuch. Heidelberg, 1938.
P. Chantraine, Dictionnaire étymologique de la langue grecque. Histoire des mots. Paris: Klincksieck, 1968-1980.
Напред (2/2)
| |
| |
Накратко | Превод от старогръцки и уводно представяне: Драгомира Вълчева
Темата за цитрусите през античността всъщност продължава една малка дискусия, започнала в коментарното поле на текста на Драгомира Вълчева "Атина 2000 (диахронен пътеводител)", публикуван през септември тук, в Пеликаните.
| |
Бележки под линия: | [1] “Пращам при глиганите” — рядко срещан вариант на фразеологизма “пращам при гарваните”, чийто стандартен превод на български гласи “пращам по дяволите”.
[2] Теофраст Ересийски (IV–III в. пр. Хр.) — старогръцки философ от перипатетическата школа, ученик на Аристотел. Известен със съчинението си “Характери”.
[3] Аконит (aconitum napellus) — отровната билка самакитка. Вж. тук.
[4] Седефче — популярно название на билката ruta graveolens. Предполагам, че седефчето е намесено в историята за цитрона поради принадлежността си към семейство Седефчеви (Rutaceae), към което се числят и цитрусовите растения. Вж. тук.
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.83 Гласа: 6
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|
"Цитрон (Из “Гощавка на софисти”)" | | 6 коментара |
|
|
|
симпатична тема (Оценка: 1) от lidi на понеделник, януари 24 @ 16:07:00 EET (Сведения за читател ) | Приятно и любопитно четиво. Сега въпрос на несведущ - един от тези, които биха превели без колебание "medica" като "медицински", още повече, че всички днес сме убедени колко полезни за здравето са цитрусите.
Та, искам все пак да попитам за "mеlon" (смених е-то с обикновено за всеки случай). Не се ли е запазил този корен, та и направо изцяло думата, в онова обобщаващо за големи сочни плодове с дебели неядливи кори - като дини и пъпеши на английски и немски например, а вероятно и на други езици. Защо да ходим чак при мармалада, макар че обичам го, де.
Ще се радвам на разяснения. Поздрави от мен.
|
|
|
Re: Цитрон (Из “Гощавка на софисти”) (Оценка: 1) от old4x на петък, юли 29 @ 01:15:58 EEST (Сведения за читател ) | Lexikon der Antike е най-нещастната справочна книга, която съм виждал. Не бих я цитирал дори да ме бият с пръчки.
А това с ябълката според мен не е "семантичен етикет", а просто част от развитието на езика - първоначално, естествено, думата е значела просто "плод", и затова има толкова много "китайски", "португалски", ""медицински", философски" и "празнобръщоловещи" "Ябълки" в букв. и прен. смисъл. Същото е и с фр. катроф, който е земна такава.
Въобще, Драгомира, етимологията и културологията са несъвместими...
Културологичният прочит неизменно води до ненужни теоретизации и кокетничения, които етимологията (+ всеки човек със здрав смисъл) презира...
|
|
|
|