Атеней: Цитрон (Из “Гощавка на софисти”) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Атеней

Из “Гощавка на софисти” (III, 83а–85с)

ЦИТРОН

Пируващите софисти подеха голямо разискване по въпроса дали цитронът е бил споменаван от древните автори. Миртил изпрати разискващите сътрапезници едва ли не при глиганите[1], като ни каза, че Хегезандър от Делфи бил споменавал за цитрона в коментарите си, само че в момента не можел да си спомни неговите думи. Плутарх обаче възрази:

— Аз пък твърдя, че Хегезандър изобщо не е казвал подобно нещо. Изчел съм всичките му коментари по тая тема, понеже друг мой приятел, който изхождаше от учените коментари на един небезизвестен автор, беше убеден в същото, в което и ти. Така че, драги ми Миртиле, време е да потърсиш други свидетелства.

Тогава Емилиан каза, че Йоба, цар на Мавритания и твърде учен мъж, споменавал за цитрона в съчинението си “За Либия”. Той пишел, че либийците наричали цитрона “хесперийска ябълка” и че именно от Хесперия Херакъл бил донесъл в Гърция ябълките, наричани “златни” заради цвета си. Колкото до тъй наречените “ябълки на Хесперидите”, те били изникнали от земята по време на тъй наречената сватба на Зевс и Хера, както пишел Асклепиад в шестдесета книга на “Египетска история”.

Демокрит ги изгледа втренчено и рече:

— Ако Йоба е разказал подобно нещо, то нека да имат много здраве и историите му за Либия, и географските му скитания. Защото аз смятам, че макар и думата “цитрон” да не се среща у древните автори, самият плод е описан в “История на растенията” от Теофраст Ересийски[2] по начин, който ме принуждава да разбирам, че става дума за цитрон. В “История на растенията”, четвърта книга, философът е казал следното:

“Наред с много други плодове, Мидия и Персия раждат и тъй наречената мидийска или персийска ябълка. Листата на това дърво са подобни и почти еднакви по големина с тези на ореха и кумарката. Има тръни като дивата круша или глога, само че гладки, доста остри и здрави. Плодовете не са ядивни, ала са твърде благоуханни — както самите те, така и листата на дървото. Ако плодът се постави при дрехи, предпазва ги от молци. Използват го, когато се случи някой да погълне смъртоносна отрова (понеже, ако се приеме заедно с вино, той ще пререже стомаха и ще изведе отровата). Освен това придава и приятен дъх на устата (понеже ако свариш вътрешността на плода в бульон или в нещо друго, или пък ако го изстискаш в устата си и го погълнеш, той ще подслади дъха ти). Семената се отделят и се засаждат през пролетта в старателно оформени лехи. Поливат се веднъж на три или на четири дни. Когато порасне, дръвчето се пресажда, пак през пролетта, на меко и влажно място, в не много тънък почвен слой. Ражда плодове през цялата година, така че, докато едни от плодовете се берат, други цъфтят, а трети зреят. Цветовете, в средата на които стърчи нещо подобно на вретено, са плодоносни, а тези без вретено са безплодни.”

За вретеното и плодоносните цветове се говори и в първа книга на същото съчинение. Въз основа на всичко, което Теофраст е казал за цвета, миризмата и листата, аз, приятели мои, се убеждавам, че става дума за цитрон. И ако той е казал, че плодът е неядивен, то нека никой от вас не се учудва, защото дори и по времето на нашите дядовци хората не са яли цитроните, ами са ги прибирали в раклите с дрехите като някаква голяма скъпоценност.

А за това, че въпросното растение действително е дошло при гърците от вътрешността на Азия, можем да намерим сведения и у комическите поети. Ако се съди по големината на описвания плод, те, изглежда, са имали предвид цитрона. В “Беотийката” на Антифан е казано:

А: Безумство е дори да споменаваш
за лакомства пред ненаситни хора.
Но ти вземи тез ябълки, девойко.
Б: Прекрасни са!
А: Прекрасни са, и още как!
Съвсем наскоро семената им
пристигнаха в Атина от страната
на царя велик на Персия.
Б: Богиньо Факлоносна! Мислех си,
ще кажеш, че от Хесперидите
дошли са тези златни ябълки,
защото само три са те.
А: Прекрасните неща са винаги
малко на брой и скъпоценни.

А пък Ериф е поставил в “Мелибея” горните ямбически стихове на Антифан като свои, след което добавя:

Б: Кълна се в Артемида! Мислех си,
ще кажеш, че от Хесперидите
дошли са тези златни ябълки,
защото само три са те.
А: Прекрасните неща са винаги
малко на брой и скъпоценни.
Б: Мога да изчисля цената им:
ще дам един обол — не повече.
А: А тези плодове са нарове.
Б: Колко са благородни!
А: Едно-единствено дърво
е посадила Афродита в Кипър.
И казват, че било е нар.
Б: Безценна Афродито!
Но си донесъл само три!?
А: Защото нямах повече.

Ако някой възрази, че тук не става дума за това, което днес наричаме цитрон, то нека да цитирам и по-ясни доказателства, макар че Фений Ересийски предлага схващането, че може би се касае за плода на хвойната. Понеже, както е казал в Пета книга на “За растенията”, хвойната също има тръни около листата си. Но за всекиго е ясно, че това важи и за цитрона.

Освен това знам със сигурност, че ако се приеме преди каквато и да било твърда или течна храна, цитронът действа като противоотрова на всяка отрова. Научих това от един мой съгражданин, комуто беше поверено управлението на Египет. Веднъж той осъдил някакви уличени в престъпление хора на разкъсване от диви зверове. Престъпниците трябвало да бъдат хвърлени при отровните змии, наречени аспиди. Докато влизали в театъра, предназначен за наказване на крадци, една амбулантна търговка от улицата ги съжалила и им подала цитрона, с който се хранела, като го държала в двете си ръце. Те взели цитрона и яли от него. Не след дълго били хвърлени при огромните диви аспиди, обаче не пострадали от ухапванията им. Управникът много се озадачил. Накрая попитал войника, който охранявал престъпниците, дали са яли или пили нещо. След като научил за цитрона, на следващия ден наредил отново да се даде цитрон на единия престъпник, а на другия да не му се дава. Първият не пострадал от ухапванията, а вторият умрял веднага щом бил поразен. И тъй, след като това средство било изпитано и в много други случаи, било установено, че цитронът действа като противоотрова на всяка отрова. И ако в атически мед се свари един цитрон — цял-целеничък, заедно със семките, — той ще се разтвори в меда. И ако човек приеме два или три пръста от него рано сутрин, няма да пострада от каквато и да било отрова. А ако някой се съмнява в това, то нека чуе и Теопомп от Хиос — човек, почитащ истината и похарчил много средства за точността на историческите си изследвания. В Тридесет и осма книга на своята “История” той разказва за Клеарх, тирана на Хераклия Понтийска, който насилствено погубил много хора, на повечето от които давал да пият аконит[3]. Тъй като хората знаели за отровната тиранова наздравица, никой от тях не напускал дома си, без да е ял седефче[4]. Защото, ако предварително си ял седефче, аконитът изобщо няма да ти навреди. А пък аконитът получил това название, понеже растял в една местност край Хераклия, наречена Акона.

След като Демокрит завърши това изказване, повечето сътрапезници изразиха удивлението си от силата на цитрона и погълнаха плодовете му така, сякаш никога преди не бяха виждали никаква друга храна или напитка.

Впрочем, съгласно “Речника” на Памфил, римляните наричат този плод “цитрус”.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а