райна маркова
ch1r0n | Страница: 1/3
Събота, Февруари 08 2003
роден през 60-те — [16:06]
“Луд живот, живот-бъркотия, разбалансиран живот, живот в състояние на разпад, живот в друго състояние.” Koyanisqatsii — това е, което измъквам напосоки от торбата с дискове. Имам си един специален набор дискове, дето са добри за слушане при пътуване на дълги разстояния.
Сутринта все още се помайвах в кухня, осветена единствено от мъждивата лампа на респиратора, докато варях кафе за трима, а ето ме сега на път към С. Аз съм щастливият притежател на ателие-терминал-монашеска килия, отдалечено на 400 км от останалата част от дома ми и сега съм някъде по средата на това разстояние.
На влизане в магистралата винаги леко се възбуждам, сигурно заради скоростта, но сега е нещо повече от възбуда. Дали заради отблясъците на вечерното слънце върху покритото със сняг поле, дали заради безкрайните сенки по него, но екстазът бързо набира сили, достига до някакво плато, плато, по което тялото се носи шеметно, без всъщност да помръдва. В един миг залезът, (тялото, чернооранжевата точка прогорена в очното ми дъно) избухва в дълъг, чудовищен, безпричинен оргазъм...
... докато свлечена в седалката идвам на себе си, чувам през финалните акорди на the grid в слушалките ми, как някакви хора наоколо ми шумолят с торбички чипс и си приказват, дъвчейки.
[23:35]
Нeщо като аритмия, докато прекосявам тъмния, пълен с кашав сняг двор: Дали не съм прекалено задъхана! Дали носът ми нe е червен от студа! Дали косата ми не стърчи? Този пръстен не е ли прекалено просташки?
После вратата — открехната и силуетът ти в нея. Кашмирен шал до земята — ах, какъв принц! — и този характерен мирис на червенокос човек в тъмното, само че сега примесен и с нещо друго, нещо непознато. Целият ти вид е някак променен.
— Не очаквах да се обадиш толкова рано! — казвам.
Изненадващият отговор е целувка.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Накратко | | ... a аз в миг си представих телата готови за ритуална размяна, "fighting with property”, нещо като индиански потлач вместо обичайната битка между примати, където телата са единствената property... и ние, щастливите нещастни деца на 60-те, забравени от Бога и забравили Бога, самодостатъчни и нарцистично обсебени от споделената тайна помежду си – оставяме единствените посветени в тази странна икономия на дара!
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, февруари 02 @ 10:54:51 EET изпратено от rayna
Подведено под:
Болест | * | проза |
6786 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.39
Гласа: 43
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|