литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
райна маркова
ch1r0n
Страница: 2/3


Четвъртък, Февруари 21 2003
Satie — [01:05]



Сякаш всичко почна в периода между Vespertine и Druqs, през онзи знаменателен септември на 2001 под формата на предчувствия, низ от случайности или не низ, по-скоро вихрушка от случайности, завъртяла и разпръснала частиците на огромен пъзел, не позволявайки им да се подредят и до днес в ясна картина.

Един от многото образи, които витаят и не искат да си намерят мястото е този на Доктор Фаустус. Тогава се бе мернал в рецензия на мой текст, от лавиците на библиотека в дома, в който живеех, мяркаше се непрестанно в разговори със случайни и не дотам случайни хора. Случи се тогава да живея в един дом на улица Мизия, (близо до Военна и до Музикална Академии), който после се оказа домът на преводача на пак същия този Доктор Фаустус. А пак през същият септември, докато близките празнуваха 100 години от рождението му, аз слушах пресните новини за WTC. Вой на тема “ислямския фашизъм” в акомпанимента на съседските цигулки, пиана и маримби ми бяха саундтрака докато четях Океан от звук... който пък друг един познат, свързан с музика, случайно ми бе подарил преди да замине обратно за Германия. Тогава често ходех в КЕВА. Там все си намирах с кого да говоря за la belle epoque и за това, колко ми напомня тя за случващото се напоследък. В КЕВА се видях за малко и с Б. М., завърнал се току що от Констанц. Говорихме си за фанатизъм и реформаторство, за Ян Хус. Тогава за пръв път и на съвсем подсъзнателно ниво, долових нуждата си да превеждам.



[02:30]

В един късен кален следобед в края на есента на 2001 на излизане от един музикален магазин след мен по улицата тръгна мъж с червена коса и сива “федора”. Каза, че току що ме чул да питам за Vexations на Ерик Сати. Беше като че ли леко учуден, аз — също. Щастието ме връхлетя като тенистопка с часовников механизъм без дори да съм готова за сервис. Предложи ми да пием капучино “Къде?”, “Където и да е. Или чай?”. Нямах време за колебания, съгласих се. Бях тръгнала към някаква книжна премиера на балкона на Театъра, така че държах да е наоколо, но да е на открито, за да мога да гледам тази ярка глава насред потока от хора в сивия ден, докато мРАКът наоколо се сгъстява.

Страхувах се да не се окажа прекалено лош събеседник. Ставам аутистична в компанията на ровещи, инвентаризиращи мозъчното ми съдържание плюшкински умове. А и за Сати почти нищо не знаех.

Страховете ми бяха излишни — червенокосият се оказа небрежен събеседник. Обиколихме много места в търсене на пиано-бар, където да ми изсвири ... не, не Вексейшън, а една от петте Гносиени...

... за да чуя ритъма на душата — на дишащия космос — освободен от тактови линии — принуди — препинации — ремарки — (освен най-безумните) — за да чуя преливащата се — отмиваща се наследственост — на телата —
                   които търсят безсмъртие — по стълбичката нагоре
                                       в бавен танц

Бога ми... човекът бе луд. Обещах му да се видим пак непременно.

После отидох на проклетата премиера. Там, сред мириса на сирена и ВИНА, се запознах със Златомир наживо. Другото бяха погледи и черната ми рокля се покри се петна от тях.

После — клуб Веселата Крава. Или май кравата беше жълта — не помня. Един поет с фамилия като моята ми говореше за връзките си с мафията... или май за това, как се бори с лошата мафия... и пръскаше слюнки в лицето ми, а дъхът му вонеше на развалено месо. Казах, че ми се повръща и искам да си ходя, а той настоя да ме изпрати. Раздели се с мен думите “дължиш ми едно чукане”.

След седмица пак те видях и ТИ ми каза: “Ще летя за Виена, но не заради музиката”. Тогава дори не обърнах внимание на недомлъвката, мислех си: Всеки е свободен да лети където си ще.



[3:32]

На другия ден ти пак се обади, за да ми съобщиш, че си голям задник, но че искаш да ме видиш... и други такива, които изслушвах на крак, докато се стягах за излизане.

Не разбирах скрупулите ти, но обещах да намина.



Посрещна ме облечен в халат и хавлия, метната на врата. Каза ми, че искаш да правиш секс с мен... и след като ме изчака да отговоря с ДА, ти, подлецът, ми постави условие: само ако ВЕДНАГА след това си намеря някой друг.

Отговорих, че не е нужно някой да ми го поставя като условие и така тряснах вратата на излизане, че къщата потрепера.










Назад Назад (1/3) - Напред (3/3) Напред



  
Накратко
... a аз в миг си представих телата готови за ритуална размяна, "fighting with property”, нещо като индиански потлач вместо обичайната битка между примати, където телата са единствената property... и ние, щастливите нещастни деца на 60-те, забравени от Бога и забравили Бога, самодостатъчни и нарцистично обсебени от споделената тайна помежду си – оставяме единствените посветени в тази странна икономия на дара!

Още сведения

публикувано на сряда, февруари 02 @ 10:54:51 EET изпратено от rayna

Подведено под:
Болест | * | проза |

6793 прочита

Още в тази връзка
· райна маркова


Най-четеното в блок Болест:
FEMINA ALBA


Рейтинг
Средна оценка: 4.39
Гласа: 43


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"ch1r0n" | | 1 коментар

Re: ch1r0n (Оценка: 1)
от ALBERTA на петък, май 27 @ 15:40:49 EEST
(Сведения за читател )
Харесва ми идеята за разпиляност,свобода,непостоянство...Непрекъснатото търсене и предизвикателствата на случващото се.Поздрав.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.17 Секунди