Дмитрий Варзоновцев: “Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

...

Може би основният проблем на България през годината на изборите не е нито политически, нито икономически. Хората тук живеят дълго въпреки несгодите, стреса и цигарите. По-дълго отколкото обществените устройства, в които се раждат. Но понеже са хора — помнят. Днешния ден в България е оцветен от различни спомени.

Хората помнят хубавото. Като правило. В България, обаче, едва ли не по-силно те помнят лошото, помнят кой и как им е отнел хубавите спомени.

По-възрастните по-силно се влияят от своите спомени, отколкото по-младите. Съвсем младите като че ли изобщо няма какво да се спомнят.

В тези спомени се пречупват усещанията за настоящето в степента, в която настоящето ... не отговаря на спомените, на желанията, които се подхранват от тези спомени.

В една предизборна ситуация този духовно-биографически феномен има особено значение, защото все още определя това, как се гласува.

Така се случи, че България за по-малко от един век преживя не едно, а две големи пречупвания на житейските си основи — това през 1944–1948 и през 1989–2004. Особено остро преживяват тези пречупвания, направо счупвания онези, които са имали повече хубаво “преди”. В България хубавото най-често се свързва с властта. Властта е така желана, защото осигурява задоволяване на желанията. А желанията у българите винаги са били и остават силни, много по-силни, отколкото реалността може да удовлетвори.

Силата на тези спомени оформя две и досега водещи електорални групи — тези, които си спомнят своето добруване преди 1944 и тези, които помнят с добро годините след това и преди 1989 г. Тези групи днес се свиха до твърдите ядра, които гласуват за “дясното” и “лявото”, колкото и да изветря съдържанието на тези термини. Днес в дясното настъпи хаос — този сектор на политическото пространство се разчупи на много разнолики фрагменти, водени от разногласни лидери и елити. Но ядрото остава твърдо и сплотено. Въпросът е за кого в “дясното” ще гласува това плътно и консистентно биографическо електорално ядро.

В лявото цари видимото единство, зад което се крие не по-малко разнообразие на интереси отколкото в десния сектор. Но поне засега на лявото биографическо електорално ядро се предлага да гласува “единно” за списък от кандидат-депутати, съставен и контролиран от БСП. Проблемът тук е по-различен отколкото в десния сектор на политическото пространство. Твърдо левият електорат, който много повече е обърнат към своето светло минало, отколкото към днешния ден (а камо ли към утрешния) е уморен от “прехода”. Може би не толкова от прехода, колкото от постоянното лавиране на елита си, не му доверява изцяло и поради това изпитва известна демотивация.

В междинната зона на политическото пространство постепенно се оформя електоралният пласт от хората, които или не помнят, или вече не искат да помнят “предишното”, които живеят днес и се надяват да заживеят по-добре утре. Проблемът на този “центристки” електорат е неговата разнородност и разногледство. Въпреки че той почти не гледа в ляво, а се ориентира към десните водачи и лозунги, поради големия брой партии, движения и лидери центристкия електорат в деня на изборите може да се стопи — да отдаде своите гласове за много и различни партийни списъци, всеки един от които няма да събере необходимия за влизане в парламента брой гласове.

Тук, обаче, след 2001 година започна да се оформя една по-силна ориентация — тази към “царското” движение. В тактико-техническо отношение въпросът е в това, дали движението ще успее да “събере” и да мобилизира тази разнородна електорална маса. В стратегически план утвърждаването на центристката алтернатива на полюсната конфронтация означава, че настоящето става по-силно от миналото, че преходът наистина е на приключване.

Възможно е около този екзистенциален за повечето българи въпрос да се завърти интригата на изборите, а изходът им да се обвърже с равносметката за последните 15 години. И понеже равносметката не е еднозначна, изходът от изборите остава проблематичен за всички.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а