литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Дмитрий Варзоновцев
“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)
Страница: 4/5


...

Може би основният проблем на България през годината на изборите не е нито политически, нито икономически. Хората тук живеят дълго въпреки несгодите, стреса и цигарите. По-дълго отколкото обществените устройства, в които се раждат. Но понеже са хора — помнят. Днешния ден в България е оцветен от различни спомени.

Хората помнят хубавото. Като правило. В България, обаче, едва ли не по-силно те помнят лошото, помнят кой и как им е отнел хубавите спомени.

По-възрастните по-силно се влияят от своите спомени, отколкото по-младите. Съвсем младите като че ли изобщо няма какво да се спомнят.

В тези спомени се пречупват усещанията за настоящето в степента, в която настоящето ... не отговаря на спомените, на желанията, които се подхранват от тези спомени.

В една предизборна ситуация този духовно-биографически феномен има особено значение, защото все още определя това, как се гласува.

Така се случи, че България за по-малко от един век преживя не едно, а две големи пречупвания на житейските си основи — това през 1944–1948 и през 1989–2004. Особено остро преживяват тези пречупвания, направо счупвания онези, които са имали повече хубаво “преди”. В България хубавото най-често се свързва с властта. Властта е така желана, защото осигурява задоволяване на желанията. А желанията у българите винаги са били и остават силни, много по-силни, отколкото реалността може да удовлетвори.

Силата на тези спомени оформя две и досега водещи електорални групи — тези, които си спомнят своето добруване преди 1944 и тези, които помнят с добро годините след това и преди 1989 г. Тези групи днес се свиха до твърдите ядра, които гласуват за “дясното” и “лявото”, колкото и да изветря съдържанието на тези термини. Днес в дясното настъпи хаос — този сектор на политическото пространство се разчупи на много разнолики фрагменти, водени от разногласни лидери и елити. Но ядрото остава твърдо и сплотено. Въпросът е за кого в “дясното” ще гласува това плътно и консистентно биографическо електорално ядро.

В лявото цари видимото единство, зад което се крие не по-малко разнообразие на интереси отколкото в десния сектор. Но поне засега на лявото биографическо електорално ядро се предлага да гласува “единно” за списък от кандидат-депутати, съставен и контролиран от БСП. Проблемът тук е по-различен отколкото в десния сектор на политическото пространство. Твърдо левият електорат, който много повече е обърнат към своето светло минало, отколкото към днешния ден (а камо ли към утрешния) е уморен от “прехода”. Може би не толкова от прехода, колкото от постоянното лавиране на елита си, не му доверява изцяло и поради това изпитва известна демотивация.

В междинната зона на политическото пространство постепенно се оформя електоралният пласт от хората, които или не помнят, или вече не искат да помнят “предишното”, които живеят днес и се надяват да заживеят по-добре утре. Проблемът на този “центристки” електорат е неговата разнородност и разногледство. Въпреки че той почти не гледа в ляво, а се ориентира към десните водачи и лозунги, поради големия брой партии, движения и лидери центристкия електорат в деня на изборите може да се стопи — да отдаде своите гласове за много и различни партийни списъци, всеки един от които няма да събере необходимия за влизане в парламента брой гласове.

Тук, обаче, след 2001 година започна да се оформя една по-силна ориентация — тази към “царското” движение. В тактико-техническо отношение въпросът е в това, дали движението ще успее да “събере” и да мобилизира тази разнородна електорална маса. В стратегически план утвърждаването на центристката алтернатива на полюсната конфронтация означава, че настоящето става по-силно от миналото, че преходът наистина е на приключване.

Възможно е около този екзистенциален за повечето българи въпрос да се завърти интригата на изборите, а изходът им да се обвърже с равносметката за последните 15 години. И понеже равносметката не е еднозначна, изходът от изборите остава проблематичен за всички.






Назад Назад (3/5) - Напред (5/5) Напред



  
Накратко
Долу се представят фрагментите от подготвеното за печат второ издание “книжно” на “Автобиография” на българския преход: 1990-2005”. Първото издание е виртуално — в мрежата (http://formulata.hit.bg/kniga.html).

Още сведения

публикувано на неделя, март 20 @ 06:58:56 EET изпратено от pelikant2

Подведено под:
Deus ex machina | * | културология |

9323 прочита

Бележки под линия:

[1] Вж. Вестник "Култура", бр. 6, 13 февруари 2004 г.Социализъм и настояще, http://www.online.bg/kultura/my_html/2308/soc.htm

[2] Пьер Бурдье Социальное пространство и генезис „классов” В: Вопросы социологии. Том №1, 1992 Изд-во Адапт, Москва, с 23

[3] Л. Витгенштейн. Культура и ценности В: Общество. Культура. Философия, М., 1983, с.15

[4] Р. Даскалов Да си спомним социализма:социализмът в мемоарите на видни комунистически функционери, В: „Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето”, С., 2004

Още в тази връзка
· Института за модерността
· Дмитрий Варзоновцев


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.1
Гласа: 10


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"“Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти)" | | 2 коментара

Re: “Автобиография” на българския преход: 1990-2005 (фрагменти) (Оценка: 1)
от Spike на понеделник, март 21 @ 01:28:53 EET
(Сведения за читател )
Искам само да поставя три акцента, които на мен ми се струват важни във фрагментите.

Първо: Поздравления за увода с изкопните работи. Толкова по-добре, че е показана линия към Маркс и то толкова културно контекстуализираща - с минното дело и значението му за модернизацията в Германия.


Второ: Неприемането на реалността точно назовава кризата, която съвсем не е отминала. Мисля че под знака на такова неприемане може да се направи една мащабна интерпретация на преход и съвремие. Освен това с такова неприемане може да се обяснят и частни проблеми - като например защо не върви българската литература и култура. Ами защото реалността, от която тя е част, е неприемлива. И това е един филтър, който стои преди художествените качества на разните произведения.


И трето: Наблюдението за връзките на левите (биографични) и десните (ситуационни) обяснява много повече от едно друго, според което преди прехода са властвали връзките, а след него - интересът. Тук можем да добавим и отбелязаната смяна на идеологическата обвързаност от ляво в дясно.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди