Мария Радулова: Тиражи и шафрани - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Да странираш ежедневник изглеждаше отговорна професия. Предполагаше творчество, на което да се посвети в голям тираж.

Всекидневникът имаше фасадата на онези информационни вестници за обяви и реклама, представящи солидна извадка за това колко упорито еднообразен и стремящ се към неизменност може да бъде животът. Вестникът се явяваше като посредник между хора, които предлагаха или търсеха нещо на/от други хора. Рубрики, подрубрики, подподрубрички като крепежните елементи гарантираха стабилността на света: давам под наем: едностайни, двустайни, тристайни, четиристайни; други апартаменти; къщи, стаи, гаражи; офиси, магазини, работилници, ателиета, складове, други; търся под наем; продавам; автомобили — покупки/продажби; велосипеди — покупки/продажби, резервни части — покупки/продажби, масажи, изгубени вещи, заеми, поздравления, тъжни вести, образование, курсове, услуги, работа предлага/търси, сериозни запознанства, неангажиращи връзки — Адам търси Адам, Ева търси Ева, Адам търси Ева, Ева търси Адам, видео– и фото-услуги, почистване, строителство, водопровод, ел. уреди, паркет, транспорт, проектиране, спорт, кинология, мебели, килими, счетоводство, преводи, машинопис.

Прескочи фазата на рекламен агент, с връзки разбира се. За да се отдаде по-правдоподобно на ролята си, Ива изпробва да интерпретира вестника в картина на суетнята и водовъртежа, манифест на мравуняка, парад, панаир, пазар, магазин, афиш.

Упорито четеше и се опитваше да се информира, да разбира, да се вмества и ангажира. Представяше си тридесет и двете страници като списък с основни покупки, като карта на ежедневието, разписание на съдби, дисекция на панелен жилищен блок и сериал едновременно.

Повечето обяви, сортирани по вид, приличаха на кадри от лента, мултиплицираха се. Развален филм, в който се повтаря една и съща сцена. Във вестника нямаше коментари, мнения, статии. Нямаше драма, нито история. По-точно намираха се съвсем малко из някое поздравление за годишнина или тъжна вест, в купчина пълни със съкращения наивни естрадни надежди за сериозни запознанства. Липсваха епитети, сравнения. Всъщност, подобни се срещаха само в обявите за неангажиращи връзки.

По-късно Ива преквалифицира очакването си в самодоволството да наблюдава с адекватна усмивка как вестникът бие една и съща телеграма всеки ден. Огромен скучен тефтер с телефони. Вече не се изкушаваше да вмъкне между обявите някаква малка провокация, нещо отвеяно, лирическо отклонение от сорта на “Опитомявам мъртвата риба, измих я от морската сол и я посипах с готварска”. Да допълни с провокиращ търговски сантимент обява от рода: 32 17 78 продавам детско креватче — 50 лв. — разказани са му над 153 приказки, въртели са се цели 3 години всяка вечер 2 приспивни песни, действащи. 66 51 11 продавам апартамент, двустаен — 80 кв. м,ТЕЦ, телефон, 3 етаж, бях продуктивно самотен там цели 4 години, само 2 скандала с 1 неуравновесено гадже.

Стр. 30 — 32. Тези три страници бяха особено популярни сред определен кръг любители на нетрадиционното жълто. Някой не беше проявил много фантазия. Някой кръстник на рубриките за необвързващи запознанства: Адам търси Ева, Ева — Адам, Ева търси Ева, Адам — Адам. Имаше съскане, студени кръвни телца, куп отхапани гнили ябълки. Ива старомодно се скри зад удобно смокиново поведение. Никой не разбра, защото бързо влезе в час с работата, без да и се налага да се смее на мръсните вицове на колегите.

През периода, в който правеше еротичните карета за телефонен секс, наистина прояви търпение. Скенерът като хирург изрязваше от порносписания дупета, крака, цици, устни и намигания. Трябваше да изтърпи повечето претенции на поръчителите на рекламите с картинки — раздуй и циците, тая не може ли да стане руса, не виждаш ли, че са и криви и тази пъпка тук има косъм. Компютърните програми изчерпваха възможностите си от най-проста епилираща козметика, през пластична хирургия, до ембрионална липосукция. Дори рекламите за гей-масажи не можеха с нищо да разнообразят блажното меню. Всичко беше щедро овкусявано с жълто и луминесценции. Да можеше да прави татуировки с русалки, само и само да се спре тази производителност на неонови послания — ела отзад, искаш ли ученички, секс на работното място, напляскай ме.

Обявите за работа носеха тягостното настроение. Междуметията на вестника. Между тях мегафонните покани за интервюта — работа в чужбина, не бяха добър избор. Вестникът не поемаше отговорност за достоверността на обявите. Безотговорен вестник. А Ива смяташе, че работата на работно време ще я направи по-отговорна. Но тя работеше в нещо, което се пишеше само, стенвестник, съвременно народно творчество.

На имотните обяви продава– дава под наем, около една пета от вестника, гледаше като на индиректни покани за гости. Да вземе да обуе чифт огромни пантофи от онези в старите музеи и да обходи всички тези потенциални домове, да събира впечатления, да наднича, да ги шпионира. Смяташе, че подобен опит ще я обогати значително повече от правенето на реклами или страници. Интересуваше се не от хората, а от уютите им, от мебелите и цветовете на стените им, от нощните им лампи и завесите, от лекенцата по покривките. От чорапите по пода. Некерман на живо. Демо версия на немските live шоута, в които историите са истински, чувствата — натурални, сълзите — съвсем пресни. Вътрешен дизайн на детайлите и подробностите.

Сутрин Ива идваше, подреждаше 12-та страница — кръстословицата и отговорите, 16-та — хороскопите, 14 — програмите на десетина телевизии, разхвърляше симетрично дребните реклами, повечето от импулсните, после избираше обявите за 1-ва страница, сменяше датата, деня от седмицата, номера на броя. На следващия ден отново, всеки ден. Започна да бърка с ден напред дните на седмицата и датите. Животът и течеше без осигуровки по циклична поточна линия, между смазаните колегиални лакти, като в инкубатор, като на конвейер. Формата, оборотите и хронологията, едни и същи всеки ден, напомняха скучен секс на отегчена, но упорита спортна двойка.

Забележка: Из романа на Мария Радулова, Приложни походки

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а