| |
Николай Гочев Ars Academica | Страница: 1/3
Посвещава се на писателите Алеко Константинов (1863-1899)
и
Антоан дьо Сент-Екзюпери
(1900-1944)
Уважаеми читателю! Не смея да се надявам, че ти си прочел ред по ред онова, което си позволих, в името на професията и за доброто на общото ни образование, да изпиша по страниците на тази книга. (Текстът беше замислен като послеслов на една моя книга.) Но дори и да си се запознал с две трети, или пък с половината, или даже само да си прелистил съдържанието, ти сигурно вече си мислиш, че авторът на този труд трябва да е един много щастлив човек. Та кой ще е онзи, когото животът притиска с тегобите си, който е в нужда или не обича ближния, и при все това ще се заеме да изпише толкова думи по въпроси, които почти никого не интересуват – на моменти и аз си казвам, направо никого; защото за кого има значение как някой си е представял едно толкова отвлечено от истинския живот и така сигурно отмряло нещо като старогръцката литература? Та ако някой днес има сили да го изследва, без да е вече в първа младост, и при това толкова подробно – значи този човек се е справил с всички други трудности на битието си. И така е. Наистина, авторът на тази книга живее с убеждението, че животът, или по-добре – Бог, е извънредно добър и милостив към него. Даже понякога се пита, дали заслужава толкова. Защото това, да се занимаваш честно и – според възможностите на обстановката – професионално с предмета, който те привлича с красотата си, е наистина голяма рядкост и лукс. А и, съгласно един стар международен виц, не си застрашен от никаква конкуренция: защото кой е толкова луд, че да се занимава с чисти и честни дела, и то без никаква видима полза? Разбира се, това е шега. Първо, хората които се занимават майсторски и почтено с тази слабо платена работа не са толкова малко – аз самият познавам някои и се гордея с това. А освен това и полза има, защото четенето на старите автори ни снабдява с памет за мисълта на хората и подобрява нашия език; а човекът става определен, сиреч някакъв, защото има памет и език – те, както казва Аристотел, му позволяват да натрупва опит, и, с помощта на сетивата, да открива голям брой разлики.
Но, разбира се, човек не може да остане щастлив само защото му е дадено да се занимава с идеални предмети. Той иска да пренесе идеалността на видяното в мислите (и в образите) също и извън собствения си невидим свят. Доброто има склонност да се разпростира – то като че ли не оставя на мира човека, и все му казва: дотук бива, но може и още. И това “още”, уважаеми читателю, вече ни донася беди. Но не се съмнявам, че и те са за добро. Затова нека не се боим и нека погледнем също и натам, където не всичко е превъзходно, а би могло да бъде: и да се грижим за по-доброто според силите си, значи – всеки там, където наистина може да помогне.
Напред (2/3)
| |
| |
Накратко | Или съвременен пост-преходен
диалог – размисъл на двама университетски интелектуалци относно хитростта и простодушието
| |
Още сведения | публикувано на събота, май 21 @ 10:59:26 EEST изпратено от argos
Подведено под: Роман на прехода | * | фейлетони |
9475 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 3 Гласа: 5
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|
"Ars Academica" | | 3 коментара |
|
|
|
Re: Ars Academica (Оценка: 1) от grosnipe (info@grosnipelikani.com) на събота, май 21 @ 15:47:32 EEST (Сведения за читател ) | Извинете ме, за пръв път се намесвам под тази форма - на коментар, което придава на самата намеса нежелан за мен оттенък.
Все пак не виждам друг подходящ начин да изкажа отношение, за което се чуствам принудена.
Бих искала да подчертая, че предлагането на този фейлетон при Пеликаните приемам като израз на неуважение към сайта, поради безизходицата, в която той се оказва да избира между личности (на учители), а не между аргументи.
В този смисъл трябва да кажа, че намирам за безкрайно по-уместно да ни беше предложен коментар на превод или интерпретация, или пък алтернативни такива - колкото и малки да бяха те. Това би обогатило и сайта, и би създало някакви елементарни условия за аргументиране, каквито предложеният текст не отваря. Такава хипотеза самият текст отхвърля като твърде трудоемка и избира описанието на нрави, които, простете, но ми се струват твърде неспецифични, тоест срещат се навсякъде.
Не ми остава нищо друго освен да заявя, че ще публикуваме всеки памфлет с главно действащо лице господин Антика, неговите нежни ученици или пък срещу сайта "Пойни птички". |
|
|
Re: Ars Academica (Оценка: 1) от grosnipe (info@grosnipelikani.com) на събота, май 21 @ 15:49:07 EEST (Сведения за читател ) | Оставам в очакване на преводи, интерпретции, коментари... |
|
|
Re: Ars Academica (Оценка: 1) от Charmides на неделя, юни 05 @ 05:09:31 EEST (Сведения за читател ) | Аз пък се притеснявам от възможността този текст да започне да се ползва и като "Наръчник по византология", след като стратегията на г-н Византолога е описана така детайлно, последователно и като определено резултатна; а подобно възползване може да се случи, ако някой най-сетне открие себе си в този образ, но и от съвсем "чисти подбуди" - ако някой друг, макар по-скоро, по душа и по перо, да е Археолог, реши да създаде по този начин добри позиции за своите преводи, защото все пак и добрият (всъщност нека го наречем просто "нормален", изпълнен според нормите) превод се нуждае от PR-кампания. |
|
|
|