Данило Киш: Магичното завъртане на картите - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Маймуната и Орела

Държейки картите между остатъците от пръсти на лявата си ръка (по което от сега нататък ще бъде лесно да се разпознае прочутия престъпник, докато в полицейските картотеки загадъчно ще липсват отпечатъци от показалеца и средния пръст), Сегидулин, гол до кръста, с онанираща маймуна, татуирана върху кьосавите гърди, с кръвясали очи гледа пахана Коршунидзе и замисля отмъщение. За момент настава гробна тишина — горе на койките, между престъпниците, и долу сред онези, осъдени заради мнението си — провинение сто пъти по-опасно. Кибиците затаяват дъх, не дишат, не премигват, не трепват дори, а гледат някъде в пространството като вкаменени. Фас догаря на устната, но не смеят да го изплюят, не смеят да помръднат ни глава, ни устни, не смеят да докоснат косматите гърди, по които пълзи въшка. И долу, между полумъртвите и изтощени концлагеристи, които дотогава си шепнат изведнъж се възцарява гробна тишина — нещо става, разбойникът е опасен, когато мълчи, колелото на съдбата е спряло, ще заплаче нечия майка. И това е всичко, което знаят, всичко, което могат да знаят, защото на тях освен тръпчивият език на тишината и псувните не им е известен кодираният език на разбойниците, не могат да им помогнат и думите, чието значение знаят, защото в този бандитски жаргон и значенията са променени — бог значи дявол, а дявол значи бог. Сегидулин чака пахана да свали картите си — негов ред е. Круминш и Гадяшвили — другите двама играчи, са оставили картите и сега с приятна тръпка наблюдават двубоя между Маймуната и Орела. (Сегидулин е бившият пахан, чието място, докато лежал в болницата, заел Каршунидзе, наричан Артиста, за приятели — Орела.)

Долу са неспокойни — тишината на бандитските койки продължила твърде дълго — всички очакват вик или псувня. Двубоят, обаче, е между двамата пахани — бивш и сегашен, така че правилата на играта тук са малко по-различни — първо се разговаря на езика на надпреварата и предизвикателствата. “Най-после, Маймуно”, казва Орела, “сега поне ще можеш да пъхаш лявата си ръка в джобовете”. Изминали няколко секунди, докато Сегидулин, бивш пахан и прочут убиец, отговори на страшната обида: “За това ще говорим по-късно. Сега показвай картите си.” Някой се покашлял — без съмнение някой от другите двама играчи, защото кой друг би посмял да прояви такава непредпазливост? “С лявата или с дясната ръка да ти ги покажа, а, Маймуно?” — пита Коршунидзе. “Казвам ти, Птицо, показвай ги, пък ако щеш и с клюна си.” Чуло се изскърцването на койката, а след това — гробна тишина. Тогава изведнъж Коршунидзе страшно изпсувал нещастната майчица — единствената светиня за разбойниците. Всички разбрали, дори и онези, които не знаели езика на разбойниците — паханът изгубил, ще заплаче нечия майка.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а