Данило Киш: Магичното завъртане на картите - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Кучка

Вероятно никога не ще узнаем кой съобщил на д-р Таубе как завършила прочутата партия карти, в която била изречена смъртната му присъда и в която лукавата Маймуна, подпомогнат от късмета си, поразил кралския Орел — пахана Коршунидзе. Най-вероятно изглежда предположението, че някой от бандитите — доносници, намирайки се в кошмара на дилемата дали да изпадне в немилост пред властите или пред своите, най-накрая, играейки хазарт със съдбата, заложил на привидната и измамна защита на временните си господари и издал цялата работа на управлението на лагера, някой си Панов, известен с жестокостта си, още с първия превоз заминал за Колима — три хиляди километра на североизток. Предположението, изказано от Тарашченко, ми се струва съвсем приемливо, а именно, че самият Сегидулин чрез своите подчинени е известил Таубе, така както ми се струва логично и обяснението на тази негова постъпка — Маймуната желаел да унижи Орела. Онзи, комуто късметът изневерил него ден и който поел върху себе си официалното задължение да ликвидира Таубе, за сметка на победителя Сегидулин — по този начин не ще може да удържи светия си обет и още дълго ще носи срамното име кучка. А да бъдеш кучка означава да си изложен на презрението на всички — нещо недопустимо за един бивш пахан.

Коршунидзе, наричан Артиста или Орела, започнал да се влачи и да вие като крастава кучка още на другия ден, когато се върнал от рудника (където станал надзирател и бич за лагерниците) и разбрал, че Таубе е отпътувал. “Онзи, когото пое върху себе си, се ожени за друга” — казал му Сегидулин със съскащия глас на нов пахан. “Лъжеш, Маймуно”, отговорил Коршунидзе, блед като смъртта, но вероятно лицето му е издавало, че е повярвал на думите на Сегидулин.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а