литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Йордан Ефтимов
Вазов Remix




Който не е чел преводи на Иван Вазов, той не се е попикавал от смях. И причината е колкото в странния език, онова смешение на стилове, което е правило впечатление естествено и на съвременниците, толкова и в подбираните за превод текстове — те са една кулминираща, екстатична Романтика. Дали ще става дума за комичния драматизъм в неговите преводи на почти готическите “Удавникът” от Пушкин, “Алпухара” от Мицкевич, “Лудият” от Петьофи, или за изстъпленческото одаизиране на Поета, което Вазов търси и намира у Хораций, Лермонтов и кой ли не, преводите на Вазов са смешни и вълнуващи. Правени най-първо по един свръхповод — съставената от него и Величков “Българска христоматия” (1884), те се оказват решаващи за личното Вазово творчество.

Не са необходими много примери. Да вземем посочената вече поемка на Мицкевич. Който не познава Вазовия й превод, не може да говори за стилистиката на одите от “Епопея на забравените”. Защото откъде мислите идат летящите трупове в оная прочута хекатомба от “Опълченците на Шипка” — “трупове мъртви фръкнаха завчаска/ кат демони черни над черний рояк”? От готиката идат, от преведения през руски готицизъм. Или онези игри на светлината и мрака, затвореното и преграденото, предателството и отровата, болестта, белязали одите? Ето какво казва Алманзор, “мавританский властител”: “— Испанци! — каза той, — аз вам се покланям.” Изстъпването, Епопеята, одата изобщо. Вазов умее тези неща не само заради Юго. По-скоро заради потопеността си в Романтиката изобщо.

Един изключително рефлективен автор. Днес, когато автентизмът най-сетне е поохлабил хватката си поне в университетите, можем да признаем, че голяма част от стихотворенията му са коментари. Тълкувания на чужди текстове, реплики, отговори, дори бележки към чужди текстове.

Един може би прекалено личен пример: веднъж по повод Вазов жена ми спомена, че едно от големите мъчения за нея във втори или трети клас е било научаването на песента “Де е България”. Ами че с този анжамбман между първия и втория стих, с тези тематични отклонения, с редуването на деиксис с мимезис, на едно дълго изброяване на топоними с исторически разказ, а накрая и директно обръщане към бедната многострадална мати Болгария, той би затруднил всеки. Че “Де е България” звучи като преводно стихотворение. Редуващ стратегии поет, изпробващ, апробиращ стратегии. И в това идеята за превеждането е от огромно значение.

Казах, че е смешно преведеното. Ясно, че русизмите, когато става дума за превод на Хайне или Шилер, ще пораждат смях. Или онова обръщение — “мале”, появяващо се в “Ожидание” на лорд Тенисън. Или бързото доредактирване, което заменя едни ефектни дефекти с други, както е в прословутия случай с “Бор” на Хайне.

В “Историята на една малка песен” Пенчо Славейков ще се подиграе на вече известните два Вазови превода на тази песничка от две строфи. Първо ще ги публикува с разредки на места, подчертавайки, че при Вазов борът “к л а т и  дремливо  о ш м у л е н и  ветви”, за да подхвърли язвително: “Г-н Вазов минава у нас за голям любител и познавач на природата, та е чудно как се е решил да “ошмули” вейките на бора, на онова дърво, което е символ на вечна зеленина.”[1] Осем години по-късно Вазов ще поправи не само опадването на боровите “листа”, но ще смени и русизма “ветви”:


На дивия север стои бор тъжовен,
самичък на голия бряг
и клати безшумно задрямали вейки
със сипкав облечени сняг.

И борът сънува далечна пустиня,
де лятото вечно владей,
и тамо печална на знойния пясък
прекрасна се палма люлей.[2]


Вазов се е вслушал и в останалите забележки. И особено критикуваната втора строфа е изменил изцяло. Веднъж борът “сънува за южна пустиня”, където си “вирей” между другото ей-тъй и някаква палма, втори път сънувал, че сам се превръща в палма, борът най-накрая си представя под наставленията на Пенчо Славейков една поклащаща се печална и прекрасна леко декадентска палма.[3]

Всъщност Пенчо Славейков спори с Вазов за правото на Преводач, модернизатор. Затова и му противопоставя не само своята визия за българското монолитно историческо, но и превода на “Тъй рече Заратустра” — като контраудар спрямо свършеното от Вазов и Величков.

Споменах за фолклоризирания Тенисън. А какво да кажем за Омир? Оня откъс от 6-а песен, сбогуването на Андромаха и Хектор?


“Тамо дойде Андромаха, след нея слугинята млада,
чедо в обятия стискаше, чедо невинно, незлобно,
плод на взаимна любов и прекрасен, звезда лучезарна.

....

Тихо, безмълвно усмихна се сину си Хектор
а Андромаха при него стоеше и ронеше сълзи
тя му ръката застиска и жално фана да му дума:
— Дивний съпруже, погубва те твоята храброст. Синът си
ти не жалееш, ни бедна му майка тъжовна; аз скоро
ще овдовея нещастна! О, скоро аргивците тебе
ще те нападнат, убият!...”[4]


Сякаш е прекарал Гнедичевия превод на “Илиада”–та през “На прощаване”–то на Ботев — на места са останали “бъгове” като “любов и прекрасен”, но като цяло Омировият глас е станал меден, загорски. И то тъкмо с помощта на акумулираните квазисиноними, на обръщения, но преди всичко синтактически обрати в духа на народнопесенна стилизация.

Може би тук е моментът да завърша с тези бегли наблюдения. Вазов показва как литературата се ражда не от фолклора, а от духа на превода. Мисля, че това е безспорно.











  
Накратко
Вазов показва как литературата се ражда не от фолклора, а от духа на превода. Мисля, че това е безспорно.

Още сведения

публикувано на четвъртък, ноември 02 @ 00:49:47 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Патриарси | * | есеистика |

4958 прочита

Бележки под линия:

[1] Пенчо Славейков. Събрани съчинения, т.5, С., “Български писател”, с.80. = сп. “Мисъл”, год. XIII (1903), кн.6.

[2] Иван Вазов. Събрани съчинения. т.5, С., “Български писател”, 1975, с.367. = “Из големите поети”. Стихотворни преводи, поправено издание. С., библ. “Знание”. 1911.

[3] Критикарят сам прави превод на същото стихотворение и, бога ми, това просто е друг превод, плод на други, а в един от случаите дори на същите заблуди (имам предвид превода на “er traeumt”):
На север бор самотен / стои на голий бряг. / И дреме той безмълвно / загърнат в скреж и сняг. // Далеч на изток палма / през сън съзира той, / как тя самотна чезне / там на пустинний зной.
(Пенчо Славейков. Събрани съчинения, т.7, С., “Български писател”, с.144. = сп. “Мисъл”, год. XIV (1904), кн.5.)

[4] Иван Вазов. Събрани съчинения. т.5, С., “Български писател”, 1975, с.382.

Още в тази връзка
· Йордан Ефтимов


Най-четеното в блок Патриарси:
Мъже


Рейтинг
Средна оценка: 2.8
Гласа: 5


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Вазов Remix" | | 1 коментар

Re: Вазов Remix (Оценка: 1)
от lisanka на петък, март 17 @ 14:23:00 EET
(Сведения за читател )
Koito ne e 4el Dan4o Eftimov, toi ne se e poakval ot sram!





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди