литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир
Страница: 3/7



“Одисея” и темата за нормалната и ненормална храна

Отдавна е забелязано колко често в разказа на Одисей за премеждията му става дума за консумиране на храна, вино и удоволствия, и колко внимание и детайлно наблюдение предполага проследяването на тази тема. Затова тук ще се задоволим с едно по-скоро конспективно изложение.

В света на нормалното човешко ежедневие храната се придобива със земеделие. Самият човек се дефинира чрез това, което яде (“мъже хлебоядни”), а наличието или отсъствието и различните степени на цивилизованост се изразяват чрез вида, начина на придобиване и на ползване на храната. В Омировия свят се яде и пие много, но винаги има значение при какви обстоятелства и с кого. В много случаи се представят ситуации, в които се яде ненормална храна, или храната се краде, или не достига, или с нея се прекалява. Още в първия епизод на разказа за хорските дела, след експозицията със съвета на Олимп (не е случайно и това, че боговете почти непрестанно пируват), е представена сцена на пир; също в първия епизод от Одисеевия разказ в разказа става дума за грабене на храна и неконтролирано пируване, откъдето започват и първите беди. По-нататък мотивът за храната се явява многократно в различни варианти. Странното и необичайното във фантастичния свят на пътешествията винаги се маркира с мотива за странната и необичайна храна или за необичайни сътрапезници и обстоятелства.

Странната храна може да бъде направо магическа – Елена примесва психотропни съставки във виното; лотофагите ядат вълшебно растение, носещо унес и забрава; Кирка превръща с магическо питие мъжете в прасета, но Одисей е получил от Хермес вълшебна билка-антидот. Чуждата храна и питие от чуждия свят на магьосницата е символ на заплахата, която идва от непознатия и несвой свят, както и от прекомерното и необмислено отдаване на удоволствия.

Странната храна може да бъде просто свръхизобилна и придобита без усилие (Еолия, Кирка), може да бъде крадена (женихите, киконите, Полифем) или дори забранена като свещени животни или човешка плът (Полифем, лестригоните, Тринакия). Окончателното изтребване на всички Одисееви другари е следствие от нарушаването на едно хранително табу. Въпреки предупрежденията мъжете изяждат кравите на Хелиос, защото са гладни, защото, пребивавайки в чуждия свят, нямат друг, по-нормален начин да си набавят храна.

Мотивът за посягането на табуираната храна има смислова значимост на много нива. Той изгражда контраст между Одисей и другарите му, които се провалят в опита да проявят въздържаност и самоконтрол. Загатва за изконни религиозни правила – не могат да се принасят в жертва животни, които не са отгледани в домашното стопанство. Загатва и за рисковете, които поема човек, откъсвайки се от сигурната територия на дома, където единствено се набавя правилната храна и се спазват добре известни правила. Утвърждава световния ред – хората трябва да се подчиняват на боговете въпреки изкушенията, които ги тласкат към обратното, защото наказанието никога не закъснява. Най-сетне напомня за изначалното несъвършенство на човешката природа спрямо божествената (стомахът си иска своето), което именно налага всички тези ограничения и спазването на правила.

Открадването на чуждата храна, яденето на необичайна или непозволена храна, прекомерното отдаване на ядене и пиене – всичко това е пречка за завръщането у дома и следователно символ на опасното за хората, което ги дебне в чуждия свят, символ на десоциализацията, на културата с обратен знак.

Мотивът за храната се появява по друг начин в прорицанието на Тирезий: за да се сдобри напълно с боговете и да получи мир и покой до дълбоки старини, Одисей трябва да предприеме пътешествие по суша, докато достигне земи, където хората не познават веслата и не слагат сол в храната си. Това е крайната степен на отчуждение от морето и поредното отрицание на морските авантюри, носещи колкото полза, толкова и беди.

Странните сътрапезници са принципно чужденци и споделянето на трапезата с тях може да има различни много съществени последици – от омаята, с която богинята Кирка държи в плен Одисей и другарите му и забавя завръщането с цяла година, до преобразуването на недоверието или враждата в разбирателство, както става на пира при феаките. В “Одисея” има дори сцена на угощаване на мъртвите, в която и храната (кръвта на жертвеното животно), и нагостените с нея (сенките на починалите) са пределно необичайни. Странното угощение е условие за контакт с отвъдното.

Резултатът във всеки един подобен случай е обрат, преход, важна промяна в хода на действието. Тя може да бъде в негативен план, защото нарушаването на хранителния код като всяко нарушаване на обичаите и правилата означава крачка на оттегляне от установения ред в човешкото общество, отстъпление към хаоса. Но промяната може да бъде и позитивна – когато двете страни споделят общи културни стандарти, общата трапеза е начин за взаимно опознаване и сближаване, което има и своите важни последици за хода на събитийната верига. Такива най-значими епизоди са епизодите с Приам у Ахил в “Илиада” и Одисей у феаките.

Странни и неравностойни сътрапезници са и Одисей и Калипсо в една от привидно идиличните, дори забавни сцени в Пета песен на “Одисея”. Както научаваме по-късно от разказа пред феаките, нимфата Калипсо желае да задържи Одисей завинаги при себе си и не се колебае да му предложи безсмъртие, а той не се колебае да го откаже. Това е краен жест на самоопределение, чрез който текстът категорично твърди, че човекът има свой свят, че само там му е мястото, че единствено в него може да се чувства добре. В Пета песен ставаме свидетели на вечерята на богинята и смъртния – вездесъщата сцена на близост и свързаност. Омир не пропуска да отбележи, че те споделят обща трапеза, но не и обща храна. Калипсо приема своята божествена храна, Одисей – човешка. Едва ли има по-силен символ на разграничението между смъртни и безсмъртни и на невъзможността двамата да останат заедно, на невъзможността човек да бъде нещо друго, различно от това, което е.




Назад Назад (2/7) - Напред (4/7) Напред



  
Накратко
Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.

Още сведения

публикувано на сряда, септември 17 @ 22:14:31 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | статии |

16187 прочита

Бележки под линия:
[1] Фигурата на просяка не е сама по себе си симпатична. Той може да предизвиква съжаление и да получава храна, но е описан като паразит с несекващ апетит (Od. 18, 1-5). Онзи, който само консумира, без да допринася с нещо, е нископоставена фигура. Обществото не го отхвърля, но не му признава никакви заслуги. Рапсодът от друга страна има съвършено различна роля, независимо че и той е постоянно в позицията на храненик на богаташките трапези. Той разменя песните си срещу подаръци и освен просяка е вероятно единствената социално ниска фигура, която има достъп до пира. Рапсодът по принцип е пришелец и професионалист. Той принадлежи на една гилдия от пътуващи певци, които разменят услугата си срещу подслон, храна и известно уважение. Омир остава верен на тези реалности и все пак намира начин да компенсира неравнопоставеността на гилдията си – изобразяването на рапсоди на пир е един такъв трик, с който се показва действителността на пира и същевременно певецът намира място сред онези, които имат привилегията не само да пируват, но и да бъдат възпявани.

[2] Това косвено се доказва и от сцената, в която свинарят Евмей, верен на универсалния код на гостоприемството, кани Одисей в дома си да се засити с хляб и вино (Od. 14, 46). Менюто и тук е минимализирано, сведено до най-знаковите храни, като съответно на социалното положение на домакина първоначално не се споменава нищо за месо. Малко по-късно Евмей коли и опича две прасета, уточнявайки, че това е “робско” меню; угоените свине са за господарите в двореца (14, 72 сл.).

[3] Еднообразното меню на Омировите трапези и липсата на риба са правили впечатление на самите гърци от епохата на класиката и елинизма. Понякога епическата стилизация се тълкува като предписание за здравословна храна, понякога се търсят други обяснения, а елинистическите филолози от групата на horizontes дори намират доводи за своята теза във факта, че в “Одисея” за разлика от “Илиада” все пак спорадично се споменава риба, макар и извън контекста на пира. Може би най-близо до истината стои патриархът на филологията Аристарх, който приема, че рибата и зеленчуците са твърде евтини и невзрачни храни, неотговарящи на епическия стил; сравненията в “Илиада” показват, че риболовът не е непознат, а рибата в “Одисея” се появява в менюто на прегладнелите пътници при изключителни обстоятелства и маркира безизходицата им на о. Тринакия, довела и до посягане на свещените крави на Хелиос. Вж. Davidson, James N., Courtesans & Fishcakes
the Consuming Passions of Classical Athens, N.Y., 1998, ch. 1.

Още в тази връзка
· оттук
· Виолета Герджикова


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 3.83
Гласа: 37


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.11 Секунди