литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Райна Маркова
Вал
Страница: 1/2




1.

Коя бях: Ана? Или може би Мария? Има ли значение след такова замитане на следите? За Тях аз съм просто Напуснала Без Оглед На Лекарско Мнение и дори да исках да се върна, не бих могла, защото в тази светлина всички пътища изглеждат еднакви.

Вървя, без да спирам. Единственото, което виждам са траверси, просмукани от катран и ръжда. Това е моят път сега и не се съмнявам, че ще ме отведе където трябва. Сега всички пътища водят където трябва. Мъглата и храстите скриват далечината от погледа, но някъде там, отвъд хоризонта е пресечната точка на всички линии, дори успоредните, а една несъществуваща точка е прекрасна цел и Те знаят това и се боят. Знаят също, че и аз го знам, но не се боя. И се боят още повече. И ме мразят. Мразят ме много умело, с рутина. Готови са на всякакви подлости, за да ме държат под око. Сега обаче аз ги държа под око — ту под лявото, ту под дясното. Дори не знаят какво значи това! Аз съм Слънцето и Луната едновременно и нищо не може да бъде скрито от моя поглед.

Релсите ме отвеждат до място, отъпкано като харман. Има дъсчено мостче, скрито в тръстиките. Изглежда странно в тази глуха пустош, дето само гласовете на есенните патици се чуват, а камъшит предупреждава за дълбока кал. Зарязвам релсите, тръгвам по мостчето. Озовавам се в началото на тясна, разкаляна коса, която разделя водата надве тъй както пукнатина разделя надве огледало. Не знам, колко дълга е, нито накъде води. Скоро ще мръкне, а нищо друго не ми остава. Не е и нужно!

огън отгоре, огън отдолу
следите криволичат
жълтата светлина е най-висше щастие.
в светлината на залеза някои счупват гърнето и пеят
други гръмогласно оплакват приближаването на нощта
настъпването е внезапно
лумва и угасва
кървави сълзи, самосъжаление
ще пленя водачите, сподвижниците — ще убия!
както царят ползва свойта светлина
така аз ще настъпвам и наказвам.









Напред (2/2) Напред



  
Още сведения

публикувано на петък, ноември 24 @ 10:48:43 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
Краища | * | проза |

3082 прочита

Още в тази връзка
· Райна Маркова


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Вал" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.17 Секунди